Търсене

Силиа изсумтя. Малко ѝ оставаше да зашлеви тази проклетница. Принцесата реши, че няма смисъл да се занимава с тези тъпотии повече и без това нищо съществено нямаше да разбере, както всеки път. Тя си тръгна, имаше си дост…

- Истерична? - повдигна вежда Силиа.

Силиа въздъхна. - Тогава за каква благодарност намекваше ти предният път? - принцесата се обърна към Нана.

Силиа присви очи. - Значи не си бил с тази жена? - посочи тя лисицата.

- Не съм говорила за връзка. Казах, че исках просто да ми казваш, когато си бил с друга, докато имаше отношения с мен. - въздъхна Силиа. - Но все едно.

Силиа стисна ръце в юмруци. Какво му ставаше на този?! - Това беше моето условие в уговорката ни! - изсумтя принцесата. - Но разбира се, за пореден път искам твърде много от хората около себе си.

- Аз съм последната, която ще се опитва да те сватосва с някаква друга. - изрече Силиа.

Очите на Силиа се разшириха. - Аз вече наистина ще взема да ѝ повярвам, че получаваш някаква странна амнезия понякога. - изрече принцесата. - Явно и уговорката ни си забравил. Исках само да ми казваш, когато си бил с дру…

- Няма проблем, разбира се. - изрече Силиа. - Какво беше тогава онова с благодарността на миналото парти?

Силиа скръсти ръце. - Това ли казах? Защо не се погрижи милата ви приятелка Юки, а трябваше отново да товари други с проблемите си? - отвърна Силиа и се обърна към Крисчън. - Добра воля?

- Разбира се. Чух, че и благодарността ѝ била чудесна. - кимна принцесата и се обърна към тази. - Много интересно, защо мислите така?

- И защо така? - попита принцесата. - И отново ѝ помагаш, не беше ли тя тази, която натресе тази лисица в имението ви? Защо не се погрижи тя за нея?

Силиа въздъхна. На Крисчън явно нещо наистина не му беше наред. - Наистина ли забрави, че тя те накара да ѝ търсиш някакъв камък на майната си и едва не те убиха? Накара те да се обучаваш да убиваш там някакви същества о…

- Защото я познавам малко или много. - отвърна Силиа. - Или те е спасила, защото има някаква изгода от теб, или просто защото си същата като нея.

Силиа сви рамене. - Защото това всеки път прави най-милата и отзивчива лисица Юки, разбира се. - отвърна принцесата. - Защо да си по-различна?

- И типично по лисически, това ще му струва нещо, заради което да си излага живота на риск, нали?

Силиа въздъхна. Не звучеше като Крисчън, но вече нищо не можеше да я учуди. - Ами не съм сигурна, но предвид, че е забравил и други неща, може и да му има нещо, което не съм забелязвала преди.

Силиа извъртя очи. - Не, не сме приятелки. Съмнява ме и да бъдем. - отвърна принцесата, притесни се за Крисчън. - Познавам Крис, да. Какво му е? Фий е там, ще го излекува веднага.

- Не сме приятелки с нея. - леко повиши тон Силиа. - И за кой господин от юга говорите? Не е само един.

Силиа се засмя. - Разбира се, че е мила и отзивчива. Най-милата и отзивчива лисица на тази земя. - продължи да се смее принцесата.

Силиа сви рамене. - Не съм чувала да върлуват вируси. - отвърна принцесата. - Съжалявам за приятеля ти, дано скоро се оправи.

Силиа се обърна към тази. Само това ѝ липсваше, тази да я заговори. - Здрасти. - фалшиво се усмихна принцесата. - Да, добре съм, просто съм затрупана с работа напоследък.

- Ще спреш ли с тези глупости? Нито съм давала отвари на когото и да е, нито съм правила магии. - изсумтя Силиа. - Не правя подобни неща, тъпачке. Принцесата реши да се отдръпне от тази луда. Добре че беше само тя, че ак…

Силиа извъртя очи. - Но разбира се. Ако не бях интересна и забавна, нямаше да иска да се виждаме толкова дълго.

Силиа изсумтя. - Пак говориш глупости, Лилит. Съмнява ме това да е причината.