Търсене

Инна сви рамене и продължи да чисти двора от листата. Ако Силиа се прибереше, щеше да ѝ съобщи.

Инна си спомни разговора, който бе дочула между Силиа и Розан. - Мисля, че с госпожица Розан отидоха на обяд във вилата на принц Афсол. Не знам дали още са там.

Инна вече се дразнеше. Трябваше да говори със Силиа да извикат някоя робиня тук, нямаше тя постоянно да чисти листата из двора. Жената забеляза мъж да приближава и се доближи. - Здравейте. Господарката Силиа я няма в мом…

Силиа смачка бележката. - Ще отида, за да им кажа да спрат да се занимават с мен. Да вървим.

Силиа и Розан тъкмо щяха да излизат, когато принцесата видя бележката пред прага. Тя я прочете и извъртя очи. - Почва се.

- Ако всичко мине добре, ще означава, че и аз съм добре. Ако не, тогава ще потърся Матилда. - въздъхна Силиа. Трябваше да направи саможертви, ако искаше да поднови отношенията си с Крисчън и да прекарва повече време с не…

- Да, но ако не си забелязала, имам още конкуренция. Тая Алиса също иска да поднови отношенията си с него.

- Не искаш да знаеш. Помня, че на единия ти рожден ден Каво ти беше подарил буркан с конска плюнка... изглежда не си го хвърлила. Намерих го в замъка сред някакви боклуци. Малко във вечерята ти и чудеса. На мен също така…

- Дано не. - изсумтя Силиа и се върна обратно във вилата си. Кога щяха да спрат да я занимават с това?

- Все едно. - махна с ръка Силиа. - Не възнамерявам да поправям отношенията си с когото и да е от вас, няма особен смисъл. Ако си приключила с това, може да си вървиш.

- За бога, Елвира, ти чуваш ли се? - повиши тон принцесата. - Нямала представа как да постъпи. Можеше по всяко време да дойдеш и да разговаряш с мен. Не се оправдавай, че без да искаш си ме игнорирала като бях на всяко е…

Силиа се изсмя. - Кое те кара да мислиш, че желая да водя какъвто и да е разговор с теб? - вирна вежда принцесата. - Закъсняла си, драга. Този разговор трябваше да искаш да го водим след онова парти, на което Аша и Силас…

Силиа тъкмо си бе направила чай, когато чу някой да чука на вратата. Тя отиде да отвори и извъртя очи, когато видя Елвира. - Какво искаш?

- А аз не желая, затова си върви. - изрече студено Силиа. Не мислеше, че сега е моментът за какво и да е разговор с Елвира.

- Да, тогава играта щеше да е ужасна. - въздъхна Силиа.

- Мога само да си представям какво щеше да е, познавайки те.

- За да не приключи играта твърде бързо. - въздъхна Силиа. - Предвид колко набързо трябваше да бъде скалъпена, защото не очаквах вас за съотборници, пак мина добре.

Силиа се засмя. - Явно наистина ядосваш грешните хора. - изрече принцесата.

Силиа отпи от абсента си. - Развръзката: Полицаят и лечителката умират заради лошите си решения и късмет. Скоро след тях умират рицарят и Силиа, а пророчицата остава завинаги затворена с труповете на тези хора, докато са…

Силиа се усмихна. - И е. Ще последваме полицаят и лечителката в отвъдното.

- Късно е за това, опасявам се. - изрече Силиа. - Скоро всички ще бъдем свободни. Жената се приближава до рицаря. - През цялото време исках да те мразя за това, че не избра мен, но не можех. Силиа стана от мястото си и с…

- Далеч. Избягах в друго кралство, където нямаше възможност някой да ме познава. Започнах да градя живота си наново и след като успях да си стъпя на краката реших, че е време да си отмъстя. - отвърна тя.

- Заради отмъщението? - вирна вежда Силиа. - Заради лъжата на пророчицата Лилит изгубих всичко в живота си, а дори не я познавах! И накрая разбрах, че го е направила, защото е искала да ми отмъкне любимия.

- Няма значение. Празните ви приказки не означават нищо за мен.

- Така и така двама от вас няма да са сред живите скоро, вече не виждам смисъл да се крия. - изрича похитителката и сваля качулката си. Пред отвлечените са разкрива фигурата на самата Силиа.