Търсене

- Ще видим! - изсумтя Силиа. След като се бе убедила в каквото искаше, нямаше причина да остава на това парти повече, затова си тръгна. Щеше да дойде ден, в който Афсол отново щеше да ѝ се моли да му прости, но този път …

- Ако се замислиш малко, което ти отказваш да направиш, е ясно като бял ден кой в замъка ти би ме натопил. - изрече Силиа. - Любимата ти съпруга е виновна за тази ситуация!

Силиа видя, че проклетницата се приближава до масата с коктейлите и застана зад нея. Прокара ръка по косата ѝ, сетне я дръпна рязко назад и се доближи до нея. - Брой си дните, проклетнице. Много добре знам какво си стори…

- Лилит, Лилит. На никого няма да доказвам каквото и да е. Правете там, каквото ще правите, мен не ме замесвай. - отвърна принцесата.

- Предният път бях под влияние на нещо. Ако ми се прииска да спя с някого, ще го направя. И на никого няма да доказвам дали съм дърво или не. - извъртя очи принцесата. - Пък и много интересно, постоянно твърдиш, че никой…

Силиа скръсти ръце. - Аз не мога да влияя на изборите на Елвира. Щом е решила да се забавлява с вас, добре. Това, че аз не искам няма общо с нея.

Силиа слушаше уникалния план на тези и се чудеше. Нея обвиняваха, че взима опиум? Те не изглеждаха особено по-добре.

Силиа отиде да си вземе друг коктейл и забеляза, че Елвира се е настанила до Арус и останалите. Тя хвърли бегъл поглед към Афсол - не изглеждаше особено доволен. - Така ти се пада. - измърмори под нос принцесата.

- Не употребявам. - изсъска Силиа. Значи това се беше случило. Било е засрамващо, но добре че не помни. - Благодаря, че ми каза. - изрече тя.

- Да. - изрече Силиа. Изглежда двамата щяха да бъдат аутсайдери. Принцесата въздъхна. - Ти беше на предишното парти, поне доколкото помня. Какво стана там?

Силиа се изсмя. - Защото пък съм заритала да провеждам какъвто и да е разговор с противна ненормалница като теб. - изрече принцесата и отиде да си вземе друг коктейл, сетне се върна на мястото си.

- Тогава се разкарай от погледа ми. - невъзмутимо отвърна Силиа. - Ти дойде да ми се правиш на много интересна, не аз.

Силиа сви рамене. - Не е мой проблем.

Силиа посочи с пръст Каво. - Той не би те върнал. - изрече жената.

Силиа вирна вежда. - Тогава ни остави на мира. Не виждам за какво да си говоря с теб. Върви си търси клиенти.

- Защото не те знаят каква си. Това че ги залъгваш, че те е грижа за тях ти носи това привличане, които те изпитват. Не съм видяла нито един човек по тези партита да те харесва особено. - изрече Силиа.

Силиа се засмя. - Аз нямам нужда да посещавам публични домове. - изрече принцесата. - Дори не разбирам какво точно се опитваш да постигнеш, освен да ме отегчиш до смърт.

- Трябва ли да ме интересува наистина какво се случва на расата ти?

Силиа въздъхна, другата ненормалница. - Не знам кое те кара да си мислиш това, лиси.

- Разбира се. - изрече Силиа и се върна на мястото си. Изобщо нямаше намерение да се обяснява на тази.

Силиа извъртя очи. Тази наистина си вярваше. - Насочи неприятната си енергия другаде. Аз определено нямам нужда от нея. Помощта ти изобщо не е нещо, което съм искала, нито е полезна по някакъв начин.

Силиа се засмя. - О, ти сериозно ли? Вас ви дразни факта, че дори дишам, какво остава за нещо друго. - отвърна тя. - Независимо какво правя, просто не спирате, така че не разбирам какви глупости говориш.

Силиа отново се изсмя. - В поканата пишеше, че е дрес код. Каквото и да бях облякла все щяхте да намерите за какво да се заядете, така че не виждам проблема. - отвърна принцесата.

Силиа се изсмя. - Принципно не нося подобни парцали. Лилит е изпратила като гледам на всички. Питай нея как си го е позволила, мен не ме засяга.

Силиа махна с ръка. - Тогава говори с него относно това, не с мен. - изрече принцесата и се върна на мястото си. Защо изобщо бе решила да дойде?