Търсене

Силиа кимна и двете с Розан напуснаха ресторанта. Принцесата си отдъхна, че Розан прие завещанието ѝ. Нямаше никаква представа за каква буря да се готви.

- Само дето не съм сигурна дали търпението ще реши проблема. - въздъхна принцесата. - Както и да е, в момента не мога да сторя повече. Силиа повика сервитьора, за да плати сметката. - Благодаря, че прие поканата ми. - из…

- В Шиера се крият всичките отговори около нападението ми, но уви, няма как да ги достигна. Вече наистина не знам на какво да се надявам.

- Леона щеше да ми свърши всичката работа, но уви, твърде лоялна е към баща ми. Никога няма да се съгласи да работи за мен.

- Трябва ми мрежа от контакти в Шиера, но това вече не знам как ще стане. Нямаме какво да предложим на тоя остров, а Ефос е далеч.

- Да, знам. - изрече Силиа. - Просто не ми се занимаваше да готвя нещо след откриването, иначе щях.

- Ще видим. Силиа опита от стека си, направо се топеше в устата. Това месо беше много вкусно. - Харесва ли ти това място?

- Котките ги видях наскоро. Трябва да спрете да давате на Хектор толкова много храна. - засмя се принцесата. - Ще остана тук засега, но ще идвам заради събитието.

- Щях да замина да видя направиха ли подобренията по къщата ми, но уви, събитието в Еритос ще е доста дълго този път и ще се наложи да остана.

- Познавам те от толкова години, нищо не се е обърквало. Знам колко внимаваш в тази си работа, но си права - няма как да си напълно сигурен в нещо. - изрече принцесата.

- Тогава ще трябва да намеря друг. - въздъхна принцесата. - Затова гледай да не го правиш. Тя започна най-сетне да се храни.

- Напълно. Не мога да си позволя да ги оставя да се разпореждат с това. - изрече принцесата. - Те да се радват, че не съм написала да им бъде наложена забрана да присъстват. Силиа се надяваше да не се стига до такъв моме…

- Категорично не. - изрече Силиа. - Просто от известно време изпитвам някакво чувство, че нещо лошо ще ми се случи. В някакъв момент това отминава, но после пак се завръща, затова реших да се подготвя. Никой не ме заплаш…

Силиа въздъхна. - Така реших. Ако стане нещо с мен, всичко което притежавам ще е твое. Правя го предимно заради драконите и робите си. - отвърна принцесата.

- Не мисля. - изрече Силиа. - Вчера я заплаших, Афсол се намеси. Наистина не знам как ще се отърва от това този път. Нищо, не искам да говоря за това повече. Принцесата връчи на Розан папката, която носеше със себе си ця…

Силиа горчиво се изсмя. - Не. Имам само думата си, че не съм взимала. Обаче, както виждаш, никой не вярва. - въздъхна принцесата. - Онази никаквица няма да си признае. Нищо не мога да направя.

Силиа зачопли в салатата си. - Снощи имаше парти. Освен онези проклетници Далия, Нана и Лилит, друг не ме заговори. Сандреа дойде да пита дали съм започнала лечение. С другите и без това не говоря особено, но Крисчън и Е…

Силиа си пое дъх. - Бях натопена от милата съпруга на Афсол, че взимам опиум. Признавам ѝ, много добре го е планирала. Не знам как ме е издебнала и е сложила шишенцата сред вещите ми. - отвърна принцесата. - Афсол ме изг…

Силиа въздъхна и отпи от виното си. - Никой от тях не знае. Няма нужда. - отвърна Силиа.

Силиа беше много доволна от отварянето на парфюмерията си. Не очакваше, че толкова много хора ще дойдат да разглеждат. Златото, което изкара бе доста добро. Складът ѝ се пръскаше по шевовете, затова не се притесняваше, ч…

Силиа също бе решила да се прибира. Тя стана от мястото си и доближи Катрин, сетне я прегърна силно. - Съжалявам, че така се стече тази нощ. - изрече тя. - Трябва наистина да имаш едно на ум с тези лисици. Не са благочес…

- Противни същества. - изсумтя Силиа. - Набутаха горката Катрин с такава огромна сметка и нито една от тях нямаше доблестта да се извини на горкото момиче.

Силиа дочу думите на Арус и изцъка с език. Разбира се, че тези двете стояха в дъното на нещата. Горката Катрин. Не можеше да разбере как някой би защитавал проклетите лисугери.

Силиа се намръщи. Разбира се, че Крисчън ще си е поръчал тази проклетница да танцува. Все пак, предният път едва не се изчукаха на масата. Навярно и на това щяха да станат свидетели някога.

Силиа се изсмя при изказването на Крисчън. Нито един лисугер не си струваше.