Търсене

- Благодаря ти, Матилда. Не знам как щях да се оправя без помощта ти. - изрече Силиа. - От една страна е хубаво, че историята излезе наяве толкова скоро, аз изобщо не смятах да идвам, преди да се е разкрил извършителят.

- Да. - отвърна Силиа. - Останалата част от разговора ни мина в обсъждане на лисиците. Там вече съм се отказала да търся каквото и да е, нищо не разбирам от странните им отношения с Крис. Вечерта завърши както винаги - с…

- Споделих му, че ми е нужно време, за да му повярвам отново и да не се ужасявам, стоейки близо до него. Казах му също, че не предполагах, че ще бъда толкова спокойна да бъда сама в компанията му. Подсъзнателно осъзнавал…

- Говорихме предимно за извършителя и какво може би е използвал. Според Крис, той не е бил упоеният, а аз. Обаче не знам как е възможно - нищо нередно не усетих. - изрече Силиа. - Имаше дистанция между мен и него, но се …

- Треперя, едва се овладявам. Трудно бих казала дали ми е студено, в Еритос винаги е. - засмя се леко Силиа. - По-скоро избива студена пот по тялото ми. Не съм сигурна за дишането си, но понякога сърцето ми направо може …

- Усетих как ужасът отново ме превзема, когато останахме сами, но дишах дълбоко, надявайки се да се успокоя. - отвърна тя. - Споделих му какво ни разказа за извършителя. Той също не мисли, че е Серена. Няма как да е тя.

- Не съм сигурна. Не исках никой да го обвинява несправедливо. Нямах и много време да мисля, проклетницата Далия веднага ми скочи с обвинението, че си измислям, както винаги прави. - извъртя очи от досада Силиа. - Знаеш …

Силиа си пое отново дъх. - Той каза, че е недоразумение. Не успяхме да говорим, аз все още се опитвах да се успокоя. - отвърна Силиа. - Конър и Лилит го нападнаха с някакви глупави въпроси. Не можех да намеря гласа си из…

- Бях раздразнена, по-скоро. - отвърна Силиа. - Знаех си, че Нана или Далия ще си отворят устите и ще разкажат. В онзи момент съжалих, че съм отишла на партито. Въпреки това, останах.

Силиа си пое дълбоко дъх. - Беше права. Вцепених се, когато го видях, но постъпих както ми каза - оставих на ужаса сам да напусне тялото ми. Разтреперих се по-силно, когато той доближи масата с алкохола. Не успях бързо д…

Силиа влезе в офиса на Матилда и седна на дивана. Чувстваше се горе-долу добре. - Както и предполагах - всичко беше един ужас.

Силиа си пое дълбоко дъх. Още нищо не бе започнало, но тя знаеше, че ще е един ужас.

Силиа си пое дъх. Разбираше, че не може просто така да се оправи. - "Искам просто да стоя тук, за да видя, че мога" и "Не знам какво да кажа, но искам да слушам."

- И какви биха били?

- Може би да остана на дистанция и по някакъв начин да се опитвам да контролирам тялото си. - отвърна Силиа. Отново не бе пипнала чая си.

Силиа нервно се изсмя. - Да бъде близо до мен? Та аз го обвинявам в изнасилване, едва ли ще иска да бъде близо до мен отново. - изрече тя и нервно се заигра с пръстите си. - Да кажем, че разберем какво се е случило наист…

Силиа сведе глава. - Не искам да се чувствам ужасена, когато го гледам в очите или стоя край него, нито да треперя. Понякога си спомням колко ужасена бях, когато го засякох в таверната. Не искам той да се притеснява от п…

Силиа си пое дъх. - Знам, че ще се срещнем там. Даже се надявам да се случи, за да му кажа каква информация ни даде за извършителя. - отвърна Силиа. - От друга страна, не искам да ме е страх да стоя в компанията му. Няма…

Силиа влезе в офиса на Матилда. Принцесата трябваше да говори с нея, за да се подготви за партито. - Страховете ми един след друг се сбъдват. Братята ми и обкръжението на Арус разбраха за станалото, а сега остава и други…

- Благодаря ти! - изрече Силиа и си тръгна. Съзнанието ѝ наистина се разтоварваше след разговорите с тази жена. Надяваше се да успее отново да се чувства добре в компанията на Крисчън, така щеше да натрие носа на онзи из…

Силиа се замисли за миг. - Искам да съм спокойна и сигурна в себе си. - отвърна тя. - Не искам да изпитвам страх и ужас към него.

Силиа въздъхна. - След нападението съм го засичала точно два пъти. Единият път беше в таверната, тогава бях ужасена от срещата ни. Вторият път бе, когато отидох в имението на Нана. Тогава бях гневна и не изпитвах страх и…

- Не знам, наистина. - отвърна принцесата. - Може би ако поговорим, но не знам как ще стане без да се ужасявам от присъствието му. Не ми я ясно и защо е решил да "мълчи" при Нана, можеше да го прави и в имението на Арус.…

Силиа сведе поглед. - Когато Арус дойде да пита дали е истина, чувствах предимно разочарование. Когато стигнах дома на Нана изпитвах гняв. - изрече тя и очите ѝ се насълзиха отново. - Ще мога ли да му вярвам отново?

Силиа вдигна глава и погледна Матилда. - Не знам. Когато го конфронтирах за това, че е разказал на Нана той отвърна, че го е направил, за да може да остане в имението ѝ. Направил го с идеята да предотврати Далия или Арус…