Търсене

Силиа и Сандреа тръгнаха към замъка на Афсол.

Силиа изобщо не желаеше да разговаря на тази тема повече, още повече с единия от братята си, затова се отдръпна и отиде да си налее още абсент. И това парти не беше по-различно от кошмар.

Силиа не знаеше как да отвърне на това. - Не знам какво да ти кажа. Може да говориш с Мели на тази тема и да има някаква отвара, която да помогне някак. - сви рамене принцесата.

- Тогава спри да я вършиш. - сви рамене Силиа. - Като не става, не става.

Силиа се учуди. Да, за съжаление помнеше на какво бе станала свидетел преди време. - Не, за бога, не. - отвърна принцесата също на ефоски. - Защо ме питаш това?

- Аз и не желая да ми се случва. - изсмя се Силиа. - Купувам си каквото поискам, не чакам на други като някоя курва, но това ти никога не би го разбрала. Принцесата подмина проклетницата и отиде да се долее абсент в чаша…

- Кой изобщо ти говори за злато, тъпачке? И не се прави на много важна, ако не ти беше помогнал Крис и ти щеше да мизерстваш.

Силиа се изсмя. - Естествено, Далия. Конър е стара история и отдавна не се говори за него. Изобщо не се прави, че нямаш вина за абсолютно нищо, проклетнице. Не си невинна, изобщо даже.

- И? - вирна вежда Силиа.

- Защо ли да обичаш да се ограничаваш, изчадие неземно. - извъртя очи Силиа и се обърна към Катрин. - Наистина не си струва да се занимаваш с нея. Ще си изгубиш само времето.

Силиа се засмя. - Ти пък защото щеше да ѝ влезеш в положение, да да! - отвърна принцесата. - Не се прави на много добричка, знаем че не си.

Силиа се смееше, докато вървеше към Катрин и Нана. - Катрин, наистина ли очакваш да помни какво е сторила? Моля ти се, даже вече е забравила. - изрече принцесата. - Съветвам те просто да ги игнорираш и повече да не се за…

Силиа дочуваше разправията между Катрин и Нана и се чудеше защо Катрин е изненадана. Та проклетите лисугери не искаха нищо друго, освен да си живеят безгрижно и някой друг да плаща за простотиите им.

Силиа се засмя. - През носа ми скоро може да ми излезе абсента, не знам как ще се сдържам като те гледам, баронесо. - отвърна принцесата и се отдръпна от Конър.

Силиа дойде до покрайнините и поздрави присъстващите, сетне отиде да си налее чаша абсент. Тя доближи Конър. - Чудно облекло... баронесо. - изсмя се принцесата. - Да приемем ли, че вече си поела задълженията си на съпруг…