Силиа се учуди. Да, за съжаление помнеше на какво бе станала свидетел преди време. - Не, за бога, не. - отвърна принцесата също на ефоски. - Защо ме питаш това?
Халон дочуваше разговора на Катрин и Каво и се подсмихна. От всички присъстващи, може би той бе единственият, който искаше да спи с Евдемия по нейно собствено желание. Уви, това също нямаше да се случи.
- Нищо подобно не съм заслужила. - нацупи се Нана. - Ти и онази Силиа се стараете да ме тормозите всячески, но те предупредих, че няма да позволя това да продължава.
Сандреа въздъхна. - Знаеш какво се случи, когато Афсол упорстваше и ти се намеси. Никой не иска баща ни отново да се домъкне тук и да те тормози. - изрече принцът. - Освен да се моля нещата да се случат по-скоро, не знам какво друго бих могъл да опитам.
Силиа не знаеше как да отвърне на това. - Не знам какво да ти кажа. Може да говориш с Мели на тази тема и да има някаква отвара, която да помогне някак. - сви рамене принцесата.
Силиа изобщо не желаеше да разговаря на тази тема повече, още повече с единия от братята си, затова се отдръпна и отиде да си налее още абсент. И това парти не беше по-различно от кошмар.
- Не, не искам нищо. - поклати глава в отрицание лисицата. - Аз също не желая да съм в центъра на караниците, затова дойдох тук. Изглежда по-спокойно. - тя отпи от чашата си с вино.