Евент: Първо парти на кралица Клара

- Съжалявам, аз наистина не знаех, че онова момиче не може да си позволи да я плати. - отвърна Нана и наведе глава. - Щях да се съобразя, ако дори и предполагах. Почти не съм използвала силите си по тези земи, предвид че през повечето време бяха спирани от талисмана, който наемния убиец разнася със себе си навсякъде. Имението беше от него, не виждам защо някой би се държал лошо с мен заради една къща. - отвърна Нана.

- Разбира се, че е разрешено. Просто е прекалено много работа за мен. - сви рамене Крисчън.

Каво са източи на лейдито в гракляна кончо са източи на лейди Конър в гъзарете да си знай напрао го напрайха на водопад от кереч. Каво са смя и пръцка кончо и той обикаляха лейди Конър 650-796 пъти.

- Не мисля, че има какво да вземеш от някого от тези земи. - засмя се Дейвид. - Не знам дали с Юки си говорите за нас, бедните човеци, но не се ли предполага, че трябва да знаеш, че приятелката ти не живее богато, щом е тук? 

"Можеш да си наемеш управител. Бих ти помогнала.", намигна му Лилит. 

Халон беше погнусен. Тези съвсем бяха изплискали легена. 

Конър са опитваше да са изпрай, ама му беше трудно с вързаните му ръце. Тез сичките щяха да видят един ден. 

Нана въздъхна.
- Казваш това, защото повечето не познавате Юки. - отвърна лисицата. - Тя е... ексцентрична, дори и за стандартите на нашия вид. Разбира се, като всички лисици и тя обича скъпоценности, но не, за да живее в лукс. Юки живееше на върха на планина в продължение на стотици години без това грам да ѝ пречи. Тя предпочита да колекционира редки магически предмети пред това да живее в охолство. 

- Не се и съмнявам в това. - през смях отвърна Крисчън.

- Няма как да го знаехме, предвид че не комуникира с никого от нас. - отвърна Дейвид. 

- Тя не е особено добре настроена към човеците. - въздъхна Нана и отпи от чашата си.

Блейд се доближи до Конър, който още се мъчеше да стане от земята.
- Тц, тц, тц, съпруже, пълен изрод си. И вкъщи ще ядеш бой, задето смееш да ми изневеряваш пред очите ми с кон! 

- Божества, искам ли да знам защо? - изсмя се Дейвид. 

"Принципно и в убийствата бих могла да ти помагам, но е по-рисковано да се работи по двойки.", въздъхна Лилит. 

- Щях да ти предложа да излезеш с Дейвид, но изглежда си е намерил компания. - въздъхна Елвира. 

- Вероятно не, защото ще ми се обидиш. - отвърна Нана. - Аз не споделям възгледите ѝ, инак отдавна щях да съм се върнала в Долината на Кошмарите. Според мен човеците са доста по-добри за съжителстване, отколкото магическите същества във Валдора бяха.

- Там съм съгласен. А и имаме Нерея, ако се наложи подкрепа. - отвърна Крисчън. - Ти си наш гост, не виждам защо да те товарим с подобни задължения.

- Валдора определено не беше приятно място. - отвърна Дейвид.
Естествено, че смяташе човеците за по-добри за съжителстване. Вероятно бяха доста лесни за манипулиране. 

Катрин въздъхна.
- Той пък защото щеше да се съгласи, дори и да не си беше намерил компания. 

"Би било разтоварващо да правиш нещо по-различно понякога.", въздъхна Лилит. "Не помня от кога не съм убивала хора." 

- Валдора е ужасно място, особено ако се наложи да живееш там. - отвърна Нана. - Ако смяташ, че тук човеците са луди, странностите им бледнеят пред тези на магическите същества там. 

- Това е, защото напоследък си забравила, че съществуват и други занимания, освен секс. - засмя се Крисчън. - Винаги можеш да работиш професията си свободно на територията на Кросфайър Муунлайт. Повярвай ми, не липсват поръчки.

- Предвид, че единственото нормално нещо там беше публичен дом, да, навярно са по-луди от тези тук. - въздъхна Дейвид. 

"Може и да пробвам някой път.", сви рамене Лилит. Сексът звучеше много по-добре от убийства. 

- Нормално?! - Нана едва успя да сдържи гнева си. Не трябваше да се държи лошо с този. - Виждала съм онова място, но определено не бих го определила като нормално. Нито разплащането с патки...