Евент: Първо парти на кралица Клара

Нана не разбираше защо получава такъв отговор, особено след като не си спомняше да е разговаряла твърде много с това момиче преди.
- Защо? Сторила ли съм ти нещо? Нямам спомен дори да сме разговаряли преди.

- Единственото, което искам е да умреш, шибан педал такъв! - изсъска Конър. 

Крисчън отиде да си налее вино. Облеклото на Конър определено му беше направило вечерта. 

Катрин нервно се изсмя. Трябваше да запази самообладание и да не зашлеви тази проклетница.
- О, но защо да помниш, че почти не ми съсипа живота. То това е нищо за вас. 

Блейд сложи ръка на сърцето си.
- Е, съжалявам, съпруже, това ти желание не може да бъде изпълнено. - с престорена тъга отвърна той. 

Нана се стъписа от чутото. Това беше ново за нея.
- Съсипала съм ти живота? - невярващо възкликна лисицата. - Аз дори не те познавам!

Далия забеляза, че държанката на слугата се кара с една от приятелките на пиклата и се изсмя. Нищо ново. 

- Но, разбира се. - скръсти ръце Катрин. - Правиш си каквото поискаш срещу хора, които не познаваш? Разбира се, че ще си забравила за танца си в онзи ресторант и за онова, което яде. 

Каво пя зверски песни але курво ти си долен арпажик аз съм твой фетиш ти булка тряа да ставаш ве курво оо курво долен курвотоп. Кончо и Курвито мятаха мазни гюбеци. 

Силиа дочуваше разправията между Катрин и Нана и се чудеше защо Катрин е изненадана. Та проклетите лисугери не искаха нищо друго, освен да си живеят безгрижно и някой друг да плаща за простотиите им. 

Халон реши да отвлече вниманието на Евдемия от ненормалника Каво.
- Изглеждаш чудесно тази вечер. Страхотен избор на рокля. 

- Благодаря! Не е нищо особено. - отвърна елфката. 

Нана беше доста объркана.
- Танцът ми ти е съсипал живота? - невярващо повтори лисицата. - Съжалявам, ако след това си осъзнала, че харесваш жени, това не може да бъде моя вина. Не виждам нищо нередно и в това, което ядох, дори не помня какво беше. - сви рамене тя. Започваше да разбира думите на Юки относно повечето човеци.

Катрин се опули насреща ѝ. Тази чуваше ли се? 
- Изобщо не харесвам жени. Простотиите ви заедно с Юки преминаха всякакви граници. Ако не беше Арус, никога нямаше да успея да се разплатя в онзи ресторант. - момичето започваше да губи търпението си. 

Силиа се смееше, докато вървеше към Катрин и Нана.
- Катрин, наистина ли очакваш да помни какво е сторила? Моля ти се, даже вече е забравила. - изрече принцесата. - Съветвам те просто да ги игнорираш и повече да не се занимаваш с тях. 

Нана присви очи. Значи избликът на това момиче беше заради... злато? 
- Как бих могла да знам, че нямаш злато? Всички в Кросфайър Муунлайт добре знаят, че този ресторант е скъп. След като си резервирала маса там, трябва да си наясно, че цените са високи. Не виждам с какво аз или Юки бихме могли да сме виновни в случая. Дори и да призная, че не съм била поканена отначало, Юки вероятно е била. Аз винаги щях да намеря кой да плати моята част от сметката, можеше просто да ме предупредиш предварително, че не желаеш. - невъзмутимо отвърна Нана и се обърна към Силиа. - Разбира се, че не бих помнила нещо толкова незначително. Ако Катрин е имала проблем, трябваше да ми каже тогава.

Катрин присви очи. Тази беше ужасно нагла.
- Със скъпата ти приятелка Юки не си ли говорите? Живяла си тук известно време, няма как да не знаеш, че сме бедни. Посещенията ни в ресторанта бяха заради смотаното събитие на тъпата ни кралица. 

Силиа се засмя.
- Ти пък защото щеше да ѝ влезеш в положение, да да! - отвърна принцесата. - Не се прави на много добричка, знаем че не си. 

Лилит доближи Крисчън.
"Изглежда любимото ти Дърво започва да насъсква още хора срещу горката Нана." 

- Може би ще е трудно да го повярваш, но когато разговарям с Юки, обикновено не обсъждаме вас. - засмя се тихо Нана. - Разбира се, че знам, че сте бедни, но след като сте такива, не е редно да се записвате на подобни събития. Вината не е моя в никой случай. Достатъчно човеци в Кросфайър Муунлайт ме познават и знаят, че не обичам да се ограничавам. Както казах, цялото това недоразумение можеше да се избегне, ако просто ме беше предупредила в самото начало. - лисицата се обърна към Силиа. - Разбира се, че щях. Ако ми беше казала, че няма достатъчно злато, просто щях да помоля някой друг да плати моята сметка. Не е като да няма достатъчно желаещи, които биха го сторили на драго сърце. - невъзмутимо продължи жената.

Крисчън отпи от чашата си и се обърна към Лилит.
- Кълна се, че този път наистина нямам представа за какво се карат. Особено с Катрин. - въздъхна той.

- Защо ли да обичаш да се ограничаваш, изчадие неземно. - извъртя очи Силиа и се обърна към Катрин. - Наистина не си струва да се занимаваш с нея. Ще си изгубиш само времето. 

- Права си, няма причина да го правя. - отвърна Нана. - Отново ти си тази, която се нахвърля върху мен с обиди, без да съм те провокирала с нищо. Всички тук могат да видят.

"Заради онова, което стана в ресторанта преди време.", отвърна Лилит. "Катрин се изложи като не успя да плати сметката, а изглежда горките лисици са си поръчали това-онова."

- И? - вирна вежда Силиа.