Евент: Първо парти на кралица Клара

- Би било доста по-продуктивно от мечти за притежание на публичен дом. - засмя се мъжът.

Каво си зе кончото и Курвито и каза бай на мацките и зе да прай прибирането. Кат минаваши покрай курвата са изпърдя мощно. 

- И то не беше нормално, не помня вече какво точно разгледах, но определено не бих се върнал там.

Лилит се засмя.
"Не съвсем.", отвърна тя. "Не виждам защо да се лишавам от радостите на живота, за да убивам хора." 

- Аз също. - усмихна се Нана и довърши виното си.

На Блейд му писна да гледа Конър и го изправи от земята, сетне го задърпа към замъка им. Трябваше да го пребие от бой и да го върже, после щеше да се забавлява с прекрасните робинчета в замъка. 

- Едното никога не ми е пречило на другото. - засмя се Крисчън. - Но да бъда собственик не е за мен.

Лилит сви рамене.
"Не мога да кажа със сигурност, отстрани не изглежда толкова зле."

Дейвид въздъхна. Нямаше представа какво да каже повече на тази лисица. 

- В действителност би било кошмарно, съдейки по търговията на Арус. Точно затова се задоволявам със заплатата си и стоя далеч от подобни отговорности. - невъзмутимо отвърна Крисчън.

Евдемия реши да си върви. Тя пожела лека вечер на всички и си тръгна. 

Нана реши, че няма нужда повече да си говори с този, вероятно онази Катрин вече ги беше видяла заедно. Тя му пожела лека вечер и се върна при Арус и Далия.

Лилит се засмя.
"Изглежда Арус е доста щедър. От къде толкова пари за подобно имение?" 

Елвира побутна Катрин.
- Вече е сам. Може да го питаш, все пак. 

- Имението. - засмя се Крисчън. - Арус определено не ми плаща толкова, простих се с няколко диаманта за него.

Катрин въздъхна. 
- Няма да ме оставиш на мира, ако не отида, нали? - извъртя очи момичето.
Тя остави чашата си и доближи Дейвид.
- Искаш ли да ми гостуваш тази вечер? 

"А тази инвестиция можеше да си заслужава, ако не беше решил да се занимаваш с госпожица Дърво, но уви.", сви рамене Лилит. 

Халон реши да си върви. Той пожела лека вечер на всички и си тръгна. 

- Отново изгубих логиката в думите ти. - въздъхна Крисчън. - Какво общо има едното с другото? 

- За да ме отровиш, задето съм говорил с онази лисица ли? - изсмя се Дейвид. 

Серена също реши да се прибира. Тя пожела лека вечер на останалите, след което се запъти към дома си.

"Такъв скъп подарък... За съжаление, никога няма да те разбера тук.", въздъхна жената. 

Юки реши да си тръгва, и без това Нана не преставаше да се излага и не желаеше да продължава да е свидетел на това. Лисицата се телепортира в замъка си.

Катрин се намръщи.
- Ти сериозно ли? Кога съм се опитвала да те нараня? 

Дейвид въздъхна.
- Покрай ревността ти с робинята ми, бая ми навреди. Не си мисли, че съм забравил. Именно това ме накара да си имам едно на ум за теб. - отвърна с равен тон мъжът.