Евент: Първо парти на кралица Клара

Елвира отиде да си налее чаша вино. Не беше виждала Седрик от онази случка в ресторанта и се надяваше това да означава, че са прекратили отношенията си. 

- Арус беше този, който покани Нана. - въздъхна Крисчън. - Нямаше да има вариант, в който да оставим Катрин сама да се справя със сметката, нямаше нужда да се притеснява за нещо подобно. Собственикът на ресторанта е добър приятел на Арус. 

Лилит сви рамене.
"Предполагам не е било нищо особено за Арус, но Катрин едва ли вижда така нещата. Въпреки това, не мисля че горката Нана заслужава подобно отношение, още повече от госпожица Дърво, която не би трябвало да се меси там, където не ѝ е работа." 

- И всички могат да видят, че единствено ти се държиш лошо с мен. - продължи Нана. - Аз нямам никаква вина, че животът ти не е хубав, нито пък имам вина, че се е налагало да спиш с онзи елф с роклята. Научих го от госпожица Далия. Не е редно да прехвърляш злобата си върху мен.

Силиа се изсмя.
- Естествено, Далия. Конър е стара история и отдавна не се говори за него. Изобщо не се прави, че нямаш вина за абсолютно нищо, проклетнице. Не си невинна, изобщо даже.

- Не е особено препоръчително за повечето жители на Еритос да се опитват да извеждат Нана някъде, съгласен съм. - засмя се Крисчън. - Отношенията ѝ със Силиа са си между тях. Не виждам причина да се меся. 

- Не съм невинна? - повтори Нана. - Тогава обясни ми, каква вина имам аз, че ти си бедна? По кой начин моето присъствие по тези земи влияе на твоето злато, или на златото на онази Катрин? 

Лилит въздъхна. 
"И ще оставиш Дървото да се държи лошо с нея, макар и с нищо да не го е заслужила?" 

- Кой изобщо ти говори за злато, тъпачке? И не се прави на много важна, ако не ти беше помогнал Крис и ти щеше да мизерстваш. 

- Разбира се. - невъзмутимо отвърна Крисчън, отпивайки от виното си. - Не съм сигурен кога съм спрял да бъда бодигард на Арус и съм се превърнал в такъв на Нана. Вероятно ти знаеш повече от мен за кариерното ми развитие. 

- Наемният ти убиец не е нищо особено. - изсмя се лисицата. - Дори и да не беше той, винаги щях да намеря богаташи, готови да ми правят подаръци. Отново, не съм с нищо виновна, че на теб това не ти се случва.

Лилит въздъхна.
"И продължавам да не разбирам с какво толкова те впечатлява Силиа." 

- Аз и не желая да ми се случва. - изсмя се Силиа. - Купувам си каквото поискам, не чакам на други като някоя курва, но това ти никога не би го разбрала. 
Принцесата подмина проклетницата и отиде да се долее абсент в чашата. 

- Отговарял съм неколкократно на този въпрос, но смятам, че по-важният тук е... с какво теб те впечатлява Нана? - повдигна вежда Крисчън. - От известно време единствено за нея ми говориш. На всяко събитие слушам само хвалби, хвалби, хвалби. 

- Купуваш си ти. - тихо измънка под носа си Нана. - Сякаш не виждам как живеете повечето тук. Не, благодаря!

"За разлика от ненормалницата Силиа, горката Нана се опитва да се намери мястото сред нас. А госпожица Дърво не прави нещата особено приятни със завистта и ревността си." 

- След като единственото ти впечатление за нея е от тези събирания, виждам защо би могла да мислиш така. Аз обаче я познавам малко по-добре и те уверявам, че няма нищо "горко" в нея. - отвърна мъжът. 

Каво игра на въртележка с кончо и Курвито и кончо спечели ама го обухаха яко. Кончито плака сълзички. 

Лилит въздъхна.
"Не си прав, но все едно. Не разбирам и твоята ненавист към Нана." 

Елвира си допълни чашата с вино и доближи Катрин.
- Още ли мислиш за тази история с ресторанта? - въздъхна жената. - Не си струва да си тровиш нервите с подобни мисли, всичко се разреши.

- Ненавист? Не бих казал, че изпитвам ненавист. - сви рамене Крисчън. - Просто не бих казал, че сме в особено добри отношения. 

Юки се приближи до другата лисица.
- Не разбирам защо дори се занимаваш да отвръщаш на тези човеци. 

Катрин въздъхна.
- Благодарение на Арус, но нямам никаква представа какво щях да правя, ако не беше той там. И тази най-нагло ми заявява, че вината била моя. - изсъска момичето. - Думи нямам, но все едно. Да се разправяш с нея е като да убедиш Каво да остави Евдемия на мира. 

- А какво да сторя? Да стоя тихо и кротко, докато онази Силиа ме обижда? - присви очи Нана. - Не смятам да го правя. 

Каво са яви на булчето Катрин на очите.
- Але булче то ко да оставями курвата ве тя тряа булка да ми става. - обясливо каза Каво.