Търсене

- Това, което не разбираш тъпачке с комплекс за недосегаемост е, че не всички искаме да се продаваме за пари и власт. Клеодора пристигна и кацна близо до Силиа. Принцесата се качи на гърба ѝ и ѝ нареди да отлети. Трябваш…

- Не виждам как с нелепите си изказвания оказваш помощ на когото и да е, но не ме и интересува особено вече. - отвърна Силиа и прибра обратно писмата.

- Ще видим как ще се стекат нещата. - изрече Силиа и се обърна към Далия. - Не виждам ти за какво се тревожиш за моята безопасност, тъпачке.

- Смей се колкото искаш, тъпа краво. - изсмя се принцесата. Изобщо не я интересуваше какво щяха да говорят тези. Най-сетне можеше да се махне.

- Не, напротив - чудесни новини. Най-сетне си имам изцяло мое място и мога да се махна от тук. - усмихна се широко принцесата. - Къщата ми е готова, отивам да я видя.

Силиа вдигна поглед за кратко от писмата и забеляза неприятното смущение у Рейс. - Свободен си, Рейс. Кажи на Клеодора да опакова малко багаж и да дойде.

Силиа взе писмата от роба си и му благодари, след което отвори едното и започна да го чете. Проклетите строители най-сетне си бяха свършили работата.

Силиа поклати глава. Не виждаше смисъл да се разправя. - Тогава не виждам за какво да го водя този спор.

Силиа сви рамене. - Честно казано, нямам представа. Не намирам особена промяна в поведението ѝ.

Силиа въздъхна. - Защото са опасни. Едва не си изгуби живота, търсейки безполезни камъни за едната. На другата ѝ купи къща, вярвайки че това ще я накара да се спре. - извъртя очи принцесата.

- И другото намирам за опасно, не съм особено сигурна защо продължава да го върши, явно не му плащаш задоволотелно. - отвърна принцесата. - А занимаването с лисугерите след всичко, което му причиниха няма да разбера изоб…

Силиа присви очи. - И двете са сравнително опасни. - отвърна принцесата.

Силиа въздъхна. Разбираше, че Крисчън е просто слуга, но наистина ли не означаваше нищо? И той беше човек, все пак. - Заради едната от тях можеше да останеш без бодигард. - отвърна принцесата.

Силиа скръсти ръце. - Не бих ги определила като прекрасни създания, даже изобщо. - отвърна тя. - Трябва да питаш Лилит относно възползването. Не вярвам тя да е пропуснала шанс да спи с тях.

- Опит с лисугерите? По-добре да умра! - изсъка Силиа.

Силиа отново потупа Арус по рамото. - Не унивай толкова. Според мен, не си заслужава.

Силиа потупа Арус по рамото. - Убедена съм, че и ти се уреждаш добре.

Силиа се изсмя. - Аз? Не, просто запомних родното ѝ място, тъй като там е пълно с такива като нея. - извъртя очи принцесата. - Опасявам се, че сред присъстващите тук, бодигардът ти най-добре я познава.

- От Валдора е "прекрасната лисичка". - направи кавички Силиа.

- Че то възможно ли е? - сбърчи вежди Силиа. - Да, повечето имаме гражданства, но не знам, вилната зона и е все пак това - вилна зона. Място за отдих, докато разчистваме чудовищата из ловната ви зона.

- Наясно сме. - засмя се Силиа.

Силиа приближи едната количка и си взе малка бутилка абсент. - Един нормален човек в това кралство. Ненормалницата Клара явно вече е решила да убива народа си. Онази софра е абсолютно същата като от предното събиране, на…

Силиа въздъхна. Вече наистина разбираше защо Дейвид не харесва тези хора.

Силиа дойде и поздрави присъстващите. Принцесата приближи масата с храната и напитките, но всичко беше разочароващо. Изглежда тази вечер нямаше да се пие.