Търсене

Сандреа отвори уста да каже нещо, но замълча. Нямаше смисъл да спори. - Добре. Дано знаеш какво правиш.

- Малко трудно, когато сцената как Силас едва не те уби е още пред очите ми. - отвърна Сандреа. - А това, което криеш ме обърква още.

- Няма да успея да се сдържа, но добре. Двамата влязоха във вилата. Адреналинът вече напускаше тялото му и той се свлече на дивана. Сестра му за малко щеше да умре. Силас трябваше да си плати, каквото и да ставаше.

Сандреа я разтресе. - Ти тъпа ли си?! - извика той в лицето ѝ. - Ако не бях тук, ти ЩЕШЕ да си мъртва! Той я прегърна. Нямаше да забрави онова, което стана пред очите му. - Къде е Розан?

- Силиа, какво става? - спокойствието му вече се пропукваше. - Какво става между вас? Трябва да ми кажеш.

Той я стисна за ръцете. - Ти шегуваш ли се? Видях всичко. Кажи ми какво стана, трябва да кажа на Афсол. - настоя Сандреа.

- Ще ми кажеш ли какво става тук? - попита Сандреа. - Защо Силас те нападна по този начин?

След като се увери, че Силас се е махнал, Сандреа веднага излезе от прикритието си. Добре че бе взел Огърлицата със себе си. - Тук съм, Силиа. - изрече той и побърза да постави бижуто върху шията ѝ. Отдъхна си, когато кр…

Сандреа трябваше да направи нещо, иначе Силас щеше да я убие. Не можеше да разбере какво става и какво бе провокирало този мъж да действа така, предвид че Силиа нищо не им беше сторила, но трябваше да я спаси. Той намери…

Сандреа се прибираше от кратка мисия и носеше подарък за Силиа. Надяваше се да поговори с нея и да разбере дали се е подложила на лечение. Вървейки към дома ѝ, той забеляза нещо странно, някой се промъкваше към вилата. Т…

- Добре. - изрече Сандреа. Афсол телепортира себе си, Аша, Силас и Сандреа обратно в замъка си.

Сандреа се доближи по-близо до басейна. - Още ли употребяваш? Помолих те да се подложиш на лечение.

Сандреа взе един коктейл и седна на един от шезлонгите. Малко слънце щеше да му се отрази добре.