Търсене
18 поста от Неро в „Къщи“
Неро въздъхна тежко. Наистина трябваше да открие Зарган и да го накаже, след което да изкопчи от него възможно най-много информация за това кралство Еритос. Морският дракон придърпа към себе си празното платно, което сто…
- Наистина ли няма да останеш поне още малко? - с надежда в гласа попита Неро. - Нямам нови твои портрети от последния път, в който те видях.
- И ще накажа Зарган, заради некомпетентността на Ято, както и за проблемите, които е създал на Нана. - с усмивка повтори Неро.
- Ще избия цялата им раса, за да няма място за грешки. - поклати глава утвърдително Неро. - След като сме се изяснили, Нана също ще може да бъде спокойна.
Неро въздъхна. - Знаеш, че ще направя всичко, за да си щастлива. Искаш ли да убия безполезния им господар? Щом сегашната ситуация толкова те обижда, ще го сторя и ще взема това място под крилото си. Така по-спокойна ли щ…
- От човешките жени, с които разговарях, научих че Нана се е устроила доста добре в човешкото кралство, в което живее. Не смятам, че има нужда от повече гърла за гранене. - отвърна Неро.
Морският дракон се изсмя. - Лорд Ашура дори няма да ти обърне внимание. Не бързай да се ядосваш отново, не го казвам, защото те подценявам. Просто откакто спечели войната срещу небесното кралство почти не обръща внимание…
- Валдора е важна стратегически за нас, ако решиш да я нападнеш, останалите генерали от Долината на Кошмарите също ще се изсипят тук. Не бих искал да пострадаш, така че горещо те умолявам да не правиш нищо подобно. Лисиц…
По лицето на Неро се изписа погнусена гримаса. - Добре знаеш, че мразя кръв. - отвърна той, сумтейки. - Просто е молба, на която не мога да откликна в момента, повярвай ми, повече от всичко бих искал да ти помогна. Всъщн…
- Една човешка жена от Еритос искаше да те питам защо изпращаш човеци да ти търсят магически камъни, от които нямаш нужда. - отвърна Неро, сякаш изобщо не беше чул думите ѝ.
- Просто съм загрижен за здравето ти. - сви рамене Неро, отпивайки от чашата си. - Не е свързано с това, което ми заръчаха да те питам. Отдавна не сме се виждали, радвам се да разбера, че си в сравнително добро състояние…
- Нищо, просто наблюденията ми. - усмихна се Неро. - Не бива да прекаляваш, използвайки силите си, тази отрова не е шега работа.
Неро отпи от чашата си, сетне изцъка с език. - Спиритуалната ти енергия е нестабилна. Добре, после ще ти приготвя стабилизираща отвара. Трябва да внимаваш.
- Нямам нужда от повече на това място. Заповядай, седни. Донесох от личния си запас с амброзия. - той наля питието в две чаши, подавайки едната на лисицата. - Не се притеснявай, не съм добавил нищо друго, освен обичайнат…
Усмивката не слизаше от лицето на морския дракон. Той подкани лисицата да го последва до една от постройките. Беше доста неугледна, както и повечето къщи във Валдора. - Просто къща. Нямам нужда от повече, тук съм с важна…
- Разбира се. - усмихна се Неро. - Дори аз имам къща тук, ще бъда безкрайно щастлив ако се съгласиш да я посетиш. Пък и ми заръчаха да те попитам нещо. - подигравателната нотка в тона на морския дракон бе лесно доловима.
- Прекрасно. - с усмивка я поздрави Неро. - Тъкмо си мислех за теб и се надявах да те видя скоро. Изглежда тази земя наистина е магическа.