Търсене

- Това е странно. Сигурно отново пускат коне като онзи. - ядно отвърна Грох.

Грох се почеса по брадичката. - Не знам какво е Кросфайър Муунлайт, но сигурно е като Приказен Блян, аз и там не съм добре дошъл...

- Еми не съм сигурен, ние нямаме такива камъни, повечето тук които живеем сме магически същества и можем да летим или да се придвижваме бързо. - отвърна Грох.

Драконът не разбираше. - Ами не знам човеко Дейвид, тези работи ги решава Господаря. Но гората ни е много красива, заклевам се в това! - отвърна съществото.

- Ами това е името, което Господарят на Валдора измисли, човеко Дейвид. Това е едно хубаво име.

- Не е за съжаление, човеко Дейвид. - радостно изрече съществото. - Нашата гора Грознолес е прекрасно място, много красиво. Единственото лошо, е че там има феи, но няма как.

Драконът сви крилете си. - Това е доста странно, човеко Дейвид, но предполагам че всеки има своите странности. Имаме много хубава гора Грознолес, съветвам те също да я посетиш.

Грох въздъхна. - Е има, ама това е доста скучно, човеко Дейвид. - отвърна той. - Ти едва ли би искал да се чифтосваш само с човеци.

Драконът се озърташе наоколо. - Естествено, че не бих искал. - измънка съществото. - Просто казвам, че не е честно, че са пуснали този кон да стори това.

Драконът се намуси. - Да, наистина не е честно. На мен не разрешават да ходя, а пускат някакъв кон и човек, които вършат подобни неща. Къде е справедливостта?

Грох наведе глава. - Ами и аз не знам защо пускат някакъв кон в Приказен Блян, а мен не. - изсумтя драконът. - Доколкото се разпространиха слуховете, този мъж... Каво явно и конят му са ходили в Приказен Блян и са били о…

Грох поклати глава отрицателно. - Със сигурност не искаш. Те са ужасни създания, плюс това нямат права. Няма причина да разговаряш с тях. То и от вашите няма много нормални, ще прощаваш. След като говорих с елфката Евдем…

- Ами да и те това ми казват. - с тъга в гласа отвърна Грох. - Иначе тук всякакви животни, някои са ненормални за жалост. Като например феите. И лисиците. И тъмните елфи.

- Да, Господарят така нареди и заведе всички прасета да започнат работа в нашия красив Приказен Блян. - с гордост в гласа отвърна Грох. - Поне предполагам, че е красив, мен не ме пускат там, за жалост.

Драконът се почеса по главата. - Но елфката Евдемия не каза прасетата да работят във вашия публичен дом, странно че живеят на свобода. - учудено отвърна драконът. - Иначе нагли същества винаги има, особено ако имате феи,…

Драконът се зачуди на думите на човека. - Какво искаш да кажеш, човеко Дейвид? Тук сме си много цивилизовани и живеем охолно, какви видове животни има във вашето Еритос? Елфката Евдемия не каза...

Грох въздъхна. - Тук срещнах една елфка Евдемия, и тя беше от там. - отвърна драконът. - Нашата планина е много хубава, винаги можеш да се преместиш да живееш тук.

- Еми не знам за камъни, ама те виждам, че си човек. Аз съм дракона Грох, управлявам тази хубава планина. Ти кой си и откъде идваш?

- Е, че какво ѝ има на нашата красива планина Дерт? - протестираше драконът.

Драконът Грох отново видя непознат, този път човек. Съществото слезе от върха, от който наблюдаваше и кацна пред новодошлия. - Кой си ти и как намери нашата хубава планина Дерт? - попита чудовището.

Грох пожела приятен път на елфката и литна, за да се качи обратно на върха. Планината Дерт беше хубаво място, само дето репутацията ѝ малко се развали след като Господаря спря да я посещава.

- Има много животни в планината, ама сигурно спят. - отвърна Грох, почесвайки се с нокът по главата. - Ще излязат по някое време вероятно.

- Елфке Евдемия, не ми е мечта чак, ама не е честно, че са пуснали някакъв кон. - отвърна драконът. - Но нищо, нашата планина Дерт също е хубава.

- Ами елфке Евдемия, за какво ми е да имам злато, като не ме пускат в Приказен Блян? Тука в планината не ми трябва. - отвърна драконът.

Драконът се замисли. - Но елфке Евдемия, Господаря и Чин развъждат патките, те никога няма да свършат. - отвърна съществото. - Иначе за златото не знам, трябва Господаря да каже, аз нямам злато.