Търсене

- Зависи какво имаш предвид. - отвърна Розан и отпи от чая си.

- Може да е имало свидетел, няма как да сме сигурни. - отвърна Розан. - Да вървим да говорим с лекаря.

Розан въздъхна. - Мога да ги убия, но това няма да ни помогне. Защо не отидем да говорим с този лекар, който е извършил аутопсията на Ейда? Може да знае къде са я намерили.

- Ако хората, които са му продали тези неща се разприказват... но няма да се случи.

- Но това е истината. Ейда е написала всичко преди смъртта си, според писмото. - изрече Розан. - Наистина ли няма да повярват?

Розан прочете и писмото. Беше наистина сащисана. - Какви изроди... Какво ще правим?

Розан взе нещата и ги разгледа. Тая Ейда явно наистина бе мъртва. Наемната убийца отвори кутията с илюстрациите и изражението ѝ се промени. Беше изненадана. - Това си ти?

Розан се прибра и завари Силиа на дивана, взираща се в някакви неща. - Какво е това?

- Имам две поръчки. Ще се прибера по-късно. - отвърна Розан. - Ще го мислим после. Жената реши да се заеме със задачите си. Нямаше представа от къде щяха да продължат това разследване.

- Предвид, че робствто в Еритос е забранено, не бих казала и че е робиня. Ако беше продадена като такава, сигурно щеше да стане през Арус, а той може би щеше да сподели. - отвърна Розан. - Лошо за момичето, но аз бих каз…

- Няма ли частни пристанища? - попита Розан. - Ако са тръгнали от там?

- Жена с описанието на Ейда е била продавана за кратко в един от бардаците, но после изчезнала и повече не се върнала. - отвърна Розан. - Никой не знае името ѝ, нито с кого е била. Мислиш ли, че може да е тя?

- Една от курвите сподели, че преди време е била с жена с описанието на Ейда на частно парти. Други ѝ казали, че била водена от мъж, макар и тя да не го е виждала. Курвата каза, че ѝ направило впечатление колко издръжлив…

- Не е стъпвала жена с подобно описание в бардаците в Еритос. Тук също. За Шиера е някак спорно.

- Е, това не е нищо особено. Може от тук да са я изпратили. - сви рамене Розан. - Не мислиш ли, че гоним призраци?

Розан се върна във вилата на Силиа. Лесно беше да вземе книгите от пристанищата. Те не им трябваха, тъй като бяха за предния месец и жената се съгласи да ги върне. - Книгите от пристанищата. - изрече Розан и ги остави на…

- Божества, в какво се забъркваме... - въздъхна Розан. - Добре, утре ще пробвам с пристанищата и бардаците, докато съм там. Пълна информация вероятно ще има до няколко дни.

- Какво мислиш, че е станало? - Розан все още не знаеше какво да мисли.

Розан вдигна ръце на нивото на гърдите си. - Забави малко темпото, принцесо. - изрече тя. - Аз съм убиец, не шпионин. Да не мислиш, че ще ми дадат тези книги просто така? Също така, какво да търся в бардаците?

Розан въздъхна. Не разбираше защо Силиа се бе вглъбила в това толкова. - Добре, какво искаш да направим?

Розан сви рамене. - Толкова ли е невярващо? Това е измислена героиня, авторката можеше да напише всичко. Тази Ейда е реален човек с желания. - отвърна Розан.

Розан отвори на първата страница, на която имаше подчертано и зачете. След това премина към следващия подчертан абзац. Четеше някаква история, но не разбираше съвсем. - Освен, че подчертаването с всяка страница става все…

Розан се приближи до нея. - Какво има?

Розан отказа виното, поднесено от Конър.

Розан кимна и взе книгата и колета, след което отиде в библиотеката. Книгата остави в средата на писалището, а колета прибра в един от шкафовете встрани. Тя се върна при Силиа. - Да се махаме от тук. Няма какво да направ…