Търсене

Розан зашлеви тъмния елф, сетне извади камата си и я опря в гърлото му. - На твое място бих си държала езика зад зъбите, тъмен елфе. - изсъска жената заплашително.

Розан мислеше, че Силиа преувеличава, когато ѝ бе казала, че приятелите ѝ я отбягват, но откакто бяха дошли, наистина никой нищо не каза. - Плановете ти за утре? - попита жената.

Розан поздрави присъстващите и си наля чаша вино, сетне седна до Силиа. Жената се бе облякла като героиня от детска приказка.

- Благодаря, че ме покани. - изрече Розан. - Ако имаш нужда от каквото и да е, знаеш къде съм.

- Трябва да се запасиш с търпение. Изглежда тези неща в момента не зависят от теб.

- Не съм виждала такъв талант като Леона, но да. Лоялността ѝ винаги е била към крал Селиандър. По време на управлението на Силван тя спря да работи и изчезна.

Розан въздъхна. - Ефос наистина разполага с добри ресурси, но няма как да ги изнесем. - изрече жената.

Розан беше приключила със салатата си. - Имаш ли друго за споделяне?

- Храната е вкусна, но цените наистина не си заслужават. - изрече жената. - Тези продукти дори не струват половината на това, което тези хора взимат за ястията.

- Той сам си намира какво да яде. Според робите се крие в кухнята и тайно яде. - засмя се Розан. - Никой не би те върнал, ако решиш да си дойдеш поне за кратко.

- Защо не се върнеш в замъка? Котките ти ще се зарадват да те видят. Пък и няма да си съвсем сама.

- Да оставим това. Парфюмерията вече е факт. Какво ще правиш сега?

Розан също хапна от салатата си. - Знаеш с какво се занимавам, не е ясно кога нещо ще се обърка.

Розан дълбоко си пое дъх. Това беше нелепо. - Добре, ако ще те накара да се успокоиш. - изрече жената и взе химикалката от вътрешността на папката. - А ако умра преди теб?

Розан разгледа и следващата страница. Жената не можеше да повярва какво чете. - Ако смъртта ми настъпи на друго място, Розан да отнесе тялото ми и да не оставя решенията за погребението на братята ми. - жената наистина н…

Розан не можеше да приеме. - Да не смяташ да посегнеш на живота си?

Розан отвори папката. - Завещание? Какво?

- Твоята дума срещу добре подхвърлени доказателства. Много гадно. - изрече Розан. - Ако я притискаш няма ли да се издаде?

- Съжалявам да го чуя. - изрече Розан. - А имаш ли нещо, което да ти помогне да докажеш невинността си?

Розан сви устни. Не знаеше за това, знаеше обаче, че Силиа преди време също беше употребявала. - Аз, не знам какво да кажа. - изрече тя. - Игнорират те?

Розан не разбираше. Това беше важен ден за Силиа, не разбираше защо е решила така. - Какво е станало? - попита наемната убийца.

Розан кимна и реши да си поръча същото като Силиа. Нямаше претенции относно храната. - Беше хубаво откриване. - започна жената. - Обаче не видях никъде приятелите ти, нито братята ти.

Розан също си тръгна.

- Имаме си чадъри. - отвърна Розан и изгледа Далия. - Предполагам обаче, не всеки излиза с такъв.

- Не съм сигурна, не ми се е налагало да отсядам в таверна в Еритос. - сви рамене жената. - В Ефос не ги връщаха, но там е нормално да се явиш в такъв вид в таверна - почти постоянно вали в това кралство.