Търсене

- Радвам се, че ме потърси. Ще ти помогна, както мога, за да се чувстваш добре. Ще се видим отново, когато пожелаеш. - изрече жената и изпрати Силиа. Надяваше се животът на това момиче да се оправи най-сетне.

Матилда се усмихна леко, този път с по-топло изражение. - Знаеш ли, Силиа, въпреки скандалите и всичките напрежения, звучи така, сякаш ти си успяла да запазиш спокойствие в центъра на бурята. Това не е малко. Преди време…

Матилда се усмихна одобрително. - Точно така, Силиа. Подсъзнанието ти често е по-близо до истината, отколкото съзнанието ни допуска. В теб има две сили, които се борят - инстинктът, който те пази, и доверието, което иска…

Матилда кимна бавно и продължи да записва. - Това, че си останала с него и дори си усетила спокойствие, макар и за кратко, е добър знак, Силиа. - каза тя меко. - Била си в контрол, макар и частично. Това е важно. А думит…

Матилда се усмихна леко на шегата за Еритос. - Това, което описваш е естествена физическа реакция при силна тревожност. Тялото ти все още не различава спомена за опасност от реална опасност. То мисли, че трябва да се защ…

Матилда кимна леко, записвайки нещо в тефтера си. - Добре, Силиа. - каза тя тихо. - Това, че си останала и си говорила, въпреки страха, е много по-важно от това какво точно сте обсъждали. Страхът не те е спрял - само те …

Матилда едва сдържа усмивката си, когато усети раздразнението в гласа на Силиа. Принцесата явно отново бе започнала да си връща гласа. - Разбирам. - с усмивка отвърна жената. - Далия изглежда е напълно способна да извади…

Матилда слушаше внимателно. В очите ѝ имаше одобрение. - Това, което си направила е много зряло, Силиа. - изрече тя. - Не си говорила от страх или от нужда да се оправдаваш, а от желание да защитиш истината и човека, ког…

Матилда кимна одобрително, сетне продължи да записва в тефтера си. - Това, че си останала е изключително важно, Силиа. - изрече тя. - Раздразнението е различно от страха - от идва от сила, от желанието да запазиш достойн…

Матилда внимателно я слушаше и си водеше записки. Накрая отпи от чая си. - Добре си постъпила, Силиа. - започна тя. - Вцепеняването е естествено, но ти си го осъзнала и не си избягала. Това е огромна крачка. Ужасът не те…

Матилда повдигна вежди с усмивка на лице. - Ужас, казваш? - подхвана тя спокойно, сипвайки чай на Силиа. - Тук си - цяла, говориш, дишаш... ужасът не е победил напълно. Жената се върна на мястото си и извади тефтера си. …

Матилда се усмихна, отбелязвайки нещо в тефтера си. - Прекрасен избор, Силиа. - каза тя с онази спокойна топлина, която винаги излъчваше. - И двете изречения говорят за сила, не за слабост. В първото има контрол - не защ…

- Това са опорни изречения - неща, които можеш да кажеш без да се чувстваш уязвима. Не са нито извинения, нито обвинения. Просто начин да покажеш, че контролът е в теб. - изрече Матилда и прелисти страницата. - Нека подб…

Матилда внимателно наблюдаваше Силиа. - Дистанцията е напълно нормална реакция, когато не се чувстваш сигурна. Не бива да я тълкуваш като слабост. Защо не пробваме нещо? Не просто да стоиш, а да избереш как. Да имаш усещ…

Матилда кимна, тонът ѝ остана мек. - Знам, че Крисчън не те обича. Това прави нещата още по-болезнени за теб. - Матилда млъкна преди да изрече следващите си думи. Нямаше да сипва сол в най-дълбоката душевна рана на Силиа…

Матилда я погледна с онзи неин мек поглед, който казваше "слушам те". Тя изчака Силиа да се поуспокои малко. - Реакциите ти не са глупави, Силиа. Те са човешки. Тялото ти е преживяло нещо, което е объркало чувството за с…

Матилда се приведе напред. Гласът ѝ стана тих, но остана ясен - тон, в който няма нито укор, нито съмнение. - Умът и тялото ти още не вървят заедно, Силиа. - отвърна Матилда. - Умът ти знае, че Крисчън не е виновен. Разб…

Матилда поглежда поканата, после Силиа — внимателно, изслушвайки я. Когато Силиа замълчава, терапевтката издишва бавно, с онзи спокоен тон, който сякаш изравнява въздуха в стаята. - Разбирам защо това те тревожи, Силиа. …

Матилда се усмихна топло. - Това е чудесна цел, Силиа. Спокойствието и усещането за сигурност не идват за един ден, но вече знаеш какво искаш - и това е първата стъпка. Матилда затвори тефтера си и го остави на бюрото. -…

Матилда леко повдига вежди — не от изненада, а от интерес, от вниманието на човек, който улавя важна нишка. - Много интересно, че тогава не си изпитала страх, а само гняв. - гласът ѝ е тих, но има сила в него. - Гневът п…

Матилда кимна бавно. Погледът ѝ остана спокоен, уравновесен - даващ усещане за безопасност. - Нека не търсим още отговорите за Крисчън. Нека първо разберем теб самата. - меко изрече тя. - Какво изпитваш, когато го виждаш…

Матилда замълча за няколко секунди, онзи миг на тишина, в който болката има пространство да диша. - Не мога да ти обещая кога. - тихо отвърна тя. - Доверието не е нещо, което се връща просто така - то се гради камък по к…

Матилда слушаше мълчаливо с леко наклонена глава и свити устни. - Разбирам. - изрече тя след кратка пауза. - Той е мислел, че действа, за да те защити, а в крайна сметка е направил нещо, което те е наранило повече. Матил…

Матилда кимна бавно. Погледът ѝ остана мек, но ясен - не съжалителен, а разбиращ. - Този страх е напълно естествен. Когато хората, на които сме вярвали ни предадат - дори без лош умисъл - умът започва да вижда всеки след…

Матилда записа и това, сетне се наклони леко напред. - Разбирам. Когато доверието е било едно от малкото неща, които си имала като сигурност, загубата му може да се усеща като вторично предателство. - отвърна жената. - П…