Замъкът на Афсол Фингел

Вид: Замък
Крепостни стени: Няма
Защита: Средна

(драконова форма)
(човешка форма)
Главен дракон
Вид: Кийохиме
Име: Мей Ан
Пол: Женски

Умения на дракона:
Да лети
Да плува
Да се бие

(драконова форма)
(човешка форма)
Сменен на 132 ниво
Вид: Сенчест дракон
Име: Исай
Пол: Женски


Вид: Син дракон
Име: Фрея
Пол: Женски

Атаки на дракона:
Замразяване - 95 щета


Вид: Кристален дракон
Име: Джем
Пол: Женски

Атаки на дракона:
Кристална вихрушка - 975 щета

Животно:

Вид: Хипогриф
Име: Никс
Сила: 900


Вид: Снежен леопард
Име: Зира
Сила: 900


Мантикора
Име: Дивна
Бързина: 450
Сила: 450

Дрехи:
Благородническа рокля 11 (за Исай)



Благородническа дреха 6


Бельо - +10 щета на всяка атака


Робиня
Име: Джой
Бонус: Две ходения до Ониксовия остров на седмица, както и еднократна отстъпка от 10% от цената на дракон от Аматера


Име: Юн
Роб
Бонус: 10 000 злато седмично

Афсол трябваше да излезе, за да се срещне с Матилда, но преди това искаше да размени някоя дума с Елвира. Където и да я търсеше обаче, не я намираше. Принцът въздъхна и повика незабавно Джой.
- Джой, Елвира излезе ли?
- Тя не се е прибирала, господарю. - отвърна робинята.
Очите на принца се разшириха от изненада и ужас.
- Как така? Тя тръгна преди мен от партито, а аз тръгнах скоро след нея. Не е идвала в замъка?
- Не. - поклати глава Джой. - Нито тя, нито принцеса Силиа се прибраха снощи.
- За Силиа съм наясно. Не знаех, че Елвира не се е върнала. - отвърна Афсол и освободи робинята си.
Срещата с Матилда щеше да почака. Първо щеше да почака Елвира и после щеше да отиде на сеанс.

Силиа трябваше да е в парфюмерията си, но преди това щеше да се скара на Афсол и после да ходи на работа. Принцесата влетя в замъка и тръгна да търси брат си. Откри го, както винаги в библиотеката.
- Виж какво, батко. Много съжалявам, че позволяваш на нещо, което реално не се е случило да диктува живота ти и да променя мнението ти относно секса, но няма да го позволя! - изсъска принцесата.

Афсол въздъхна.
- Съжалявам, Сил, но сега наистина не ми е до лекцията ти. Елвира не се е прибрала снощи и се тревожа да не ѝ се е случило нещо.

Силиа скръсти ръце.
- Съмнява ме нещо да ѝ се е случило. По-скоро на жената вече ѝ писна да не ѝ обръщаш и капка внимание и да се държиш като старец, на който младите му са криви. Най-вероятно си е намерила компания за вечерта и се отдава на ласки, с каквито ти всячески отказваш да я дариш.

Думите на Силиа изобщо не се харесаха на Афсол. Мисълта, че Елвира може да бъде в леглото с друг мъж и да му се отдава, го караше да се дразни.
- Мислиш ли?

Силиа сви рамене.
- Не знам, но защо не? От както се случи онова с Борто, ти погледна ли я? Не. - отвърна принцесата. - Манията ти вече е излязла извън всякакъв контрол. Забрани на мен и Крис да идваме в замъка ти и щом това е желанието ти, аз също ще се изнеса.

- Снощи прекалих, признавам. - въздъхна принцът. - Няма нужда да се изнасяш. Поне ти недей.

Силиа скръсти ръце.
- Ако започнеш да се променяш, ще си помисля. До тогава ще остана във вилата си, за да си върша работата. - изрече принцесата и тръгна да излиза. - Дано ти дойде акълът в главата.
Принцесата излезе от библиотеката и отиде да си върши задачите в южното кралство.

Афсол тежко въздъхна. Джой влезе в библиотеката.
- Добре ли сте, господарю? Чух викове и дойдох да проверя какво става.
- Всички си тръгнаха. - горчиво се изсмя Афсол.
- Тръгнаха си? Не ви разбирам.
- Елвира и Силиа напуснаха замъка ми и аз съм виновен за това. - отвърна той.
Джой не знаеше какво да отвърне, нито беше сигурна какво точно се е случило, за да се стигне до тук. Робинята бегло се усмихна.
- Вярвам, че ще се върнат. - изрече тя.
- Дано си права, Джой, дано си права. - въздъхна Афсол. - С Юн имате свободен ден. Починете си.
Принцът реши да посети Матилда. Силиа все някога щеше да се върне в замъка, но нямаше представа как щеше да върне Елвира обратно.

Афсол бе довел Елвира в замъка си и цяла нощ стоя край леглото ѝ, за да я наблюдава. Жената спеше и се събуждаше само за да повърне. Той знаеше, че тя ще се чувства ужасно, когато се събуди изцяло, затова бе приготвил силна отвара, която да ѝ помогне донякъде с неразположението.

Елвира отвори очи и мигом съжали. Беше ѝ лошо. Божества, колко лошо ѝ беше само! Жената изстена тихо, звукът от това засили главоболието ѝ.
- Не ми е добре. - изпъшка тя, говорейки на себе си. - Няма да пия повече.

Афсол кимна, макар и да знаеше, че тя не го е видяла.
- Това би било добре. - тихо изрече той. - Тялото ти има нужда да се възстанови от онова снощи.

Елвира се сепна, когато чу гласа на Афсол. Тя се огледа и осъзна, че се намира в стаята, в която живееше в замъка му. Беше се напила до безпаметност и го беше потърсила?
- Аз... не помня как дойдох тук. - отвърна уморено жената.

- Аз те доведох. Минах през таверната снощи и те заварих зарината с бутилки алкохол. - отвърна той. - Реших да те доведа тук, защото не бях сигурен дали няма да се влошиш. Доведох и Мели, за да ми помага.
Той отиде до нощното шкафче и взе отварата.
- Тя ми каза как да я приготвя. Сега я изпий, ще се почувстваш по-добре.

Елвира го изгледа с поглед, който можеше да го изпепели. Заради кого ли се беше докарала до такова безпомощно и унизително състояние?
- Не мисля, че стомахът ми ще понесе и капка вода. - изрече тя намусено, когато погледна отварата. - Ще я изпия малко по-късно.
Жената чуваше дразнещото тиктакане на часовника и въздъхна.
- Ще махнеш ли този часовник? Ужасно ме дразни, когато е тихо.

- Добре. - изрече Афсол и свали часовника от стената. - Ще те оставя да си почиваш. До леглото има кофа, ако ти потрябва, приготвил съм и вода. Ако намериш малко сили в себе си, изпий отварата.
Той отвори вратата на стаята ѝ и спря преди да излезе.
- Съжалявам, Елвира. Съжалявам, че съм причината да се докараш до това състояние. - изрече и излезе от стаята.

Елвира въздъхна и отново затвори очи. Надяваше се скоро да се почувства добре, иначе щеше да се моли да умре.

Елвира се бе събудила по едно време и реши, че има сили да изпие отварата, която Афсол ѝ бе донесъл. Жената се почувства малко по-добре. Поне вече не повръщаше толкова често. Тя все още се чувстваше страшно отпаднала. Главоболието ѝ явно щеше да я съпътства до края на дните ѝ, тъй като то не намаляваше изобщо. Елвира влезе във всекидневната и забеляза Афсол да пие чай.
- Здрасти. - глухо изрече тя и побърза да се просне в едно от канапетата, инак краката ѝ щяха да се подкосят.

Афсол се обърна към нея и се усмихна.
- Здравей. Как се чувстваш?