Партито на Халон

- Радвам се за вас. - усмихна се Сандреа. - Този Пейтън наистина е странна птица.

Крисчън се изсмя с глас.
- Лилит, извинявай, но... Ти всъщност провеждала ли си някога досега разговор с Рин? Тя е тотално откъсната от реалния свят, за разлика от мен, тя никога не бе имала друг шанс в живота си, освен да работи това, което и аз. Спасих я като дете от група разбойници, които планираха да я превърнат в куртизанка, за да печели злато за тях.

- Опасявам се, че сте прекалено учтив. Пейтън е абсолютен ненормалник, това е истината. - отвърна Беатрис и отново въздъхна.

"Може и да осъзнае какъв е реалния свят, щом вече работи с вас.", изрече Лилит и се изсмя. "Щях да предположа Афсол и онази Розан, но и двамата не изглеждат особено нормални."

- Не бих ги определил като особено нормални, но предполагам зависи от дефиницията ти за "нормално". - засмя се Крисчън.

- Наистина не го познавам добре, не мисля, че има и нужда да го опознавам. - изрече Сандреа. - Поведението му по тези събирания беше повече от ужасно, но сме свикнали да виждаме подобни неща тук. Каво е чисто доказателство.

- За съжаление... - отвърна Беатрис. - Наистина не предполагах, че истинската същност на Пейтън е толкова грозна.

"Афсол можеше и да мине метър, ако не беше пребил госпожица Дърво преди време. Макар че като я знам, сигурно пак си го беше заслужила.", сви рамене жената. "Тая Розан ми е малко странна, не съм имала възможност да говоря с нея за по-дълго."

- Хубавото на цялата ситуация е, че сте разбрала навреме какво представлява и сте избягала от него. - изрече Сандреа.

Блейд реши, че достатъчно седяха на това парти. Той пожела лека вечер на всички и задърпа Конър към замъка.

Евдемия реши да си ходи. Беше се изморила от толкова танци. Тя пожела лека вечер на всички, сетне си тръгна.

- Лилит, не започвай отново. Разбира се, че не беше провокирала подобно нещо. - отвърна Крисчън. - Аз също не съм разговарял твърде много с Розан, но предвид изказванията ѝ по тези събирания, не бих я включил в отбора на "нормалните". - засмя се той.

- Абсолютно. - кимна Беатрис. - Простете, уморих се вече. - изрече тя и забави темпото си, почти спирайки да танцува.

"За да се отнесат така с теб все с нещо си провокирала някого.", изрече Лилит. "Помня някои от изказванията на Розан по тези земи. Очевидно не харесва изневеряващи партньорки и е мразила майка си достатъчно, за да я убие."

- Аз също. - изрече Сандреа и спря да танцува.

- Да те изпратя ли до дома ти? - предложи Дейвид.

Катрин се усмихна.
- Добре.
Тя пожела лека вечер на останалите и тръгна заедно с Дейвид.

- Лилит, Лилит... Изглежда нищо не си научила от историята ми от по-рано. Брат ми също с нищо не ме беше провокирал, но уви. - сви рамене той, сетне се обърна към Беатрис. - Смятам да си тръгвам. Тук ли ще останеш?

- Благодаря ви за танца! - усмихна се Беатрис на Сандреа, сетне се обърна към Крисчън. - Не, идвам, тъкмо ще ми разкажеш повече за Шиера. Не знаех, че си от там.

Лилит въздъхна и реши да се телепортира в имението на Арус.