Партито на Халон

"Кое не ти е нормалното тогава? Освен това да се интересуваш от Силиа де. Това наистина не е особено нормално, нито здравословно.", изрече Лилит, сетне се засмя. "Този май наистина ще се окаже изгубен роднина на Каво."

Сандреа горчиво се усмихна.
- Не е приятно да си жена във воюваща страна. Няма значение каква си, ако решат, те взимат в някой лагер да забавляваш войниците. - въздъхна тежко той. - Да не говорим колко жени и деца стават жертви на зверства, докато се опитват да спасят животите си.

- Тук съм съгласен. - засмя се Крисчън. - Действително поведението му наподобява това на Каво, но на юг и особено сред високопоставени хора, това е социално самоубийство. Също така, никога не съм крил историята си, вероятно фактът че единственото за което мислиш е секс ти е попречило да я чуеш, особено след като съм я разказвал по тези събирания. Убих собствения си брат, дори не беше поръчка, единственото, което ме накара да го сторя е фактът, че беше пречка за свободата на лейди Моника. Брат ми, за разлика от мен, беше напълно невинен и добър човек, който държеше на работата си като слуга, приемаше съдбата си и нито веднъж не си помисли да изроптае. Според теб нормално ли е някой като него да умре, а някой като мен да оцелее?

Беатрис въздъхна.
- Повярвайте ми, наясно съм с това. - отвърна тя. - Но ви уверявам, че в Шиера не ме чака нищо по-различно. Семейството ми е богато, но не е толкова богато, а и изкарваме златото си честно и почтено, нямаме връзки с престъпни организации в Шиера.

"Чувала съм историята, но признавам, че бях забравила за това.", изрече Лилит. "Действително ужасна история. Обаче какво щеше да стане с теб и лейди Моника, ако не беше сторил това?"

- Шиера е отвратително място. Там наистина трябва да се раждаш престъпник, ако искаш да живееш. Не е нормално, никак даже, но така са свикнали. - изрече мъжът. - Странно е, че този остров не е унищожен заради някои конфликти.

- Чувството му за справедливост щеше да го принуди да ни издаде. Родителите ѝ вероятно никак нямаше да са доволни, но лейди Моника е единствената им дъщеря, вероятно щяха да ѝ простят. Аз от друга страна съм просто един слуга, несъмнено щях да бъда наказан жестоко и вероятно изгонен. Разбира се, че осъзнавах това и естествено не желаех да ми се случи.

- На мен също ми е чудно, но уви, признавам че не знам много за живота там. Вероятно Арус и приятелят му Крис знаят повече. - отвърна Беатрис.

"Не ми се обиждай, направил си каквото си сметнал за най-правилно в онзи момент, но сякаш този втори вариант щеше да е по-добър. Да, може би отново щеше да си тук и да работиш като наемник, но брат ти щеше да бъде жив.", сви рамене Лилит. "Не разбирам семейните връзки. Никога не съм имала истинско семейство, към което да се чувствам привързана."

Сандреа кимна.
- Може би. Арус търгува с роби. Вероятно доста често му се налага да търгува на острова. Крисчън пък родом си е от там, наистина са по-запознати от нас. - отвърна той.

- Аз също. Родителите ми бяха слуги, но тъй като работеха много, почти не ги виждах, та с брат ми се гледахме сами, докато не станахме на седем, когато решиха, че вече е редно и ние да започнем работа при същите господари. За съжаление в онези времена върлуваше болест, бяхме прекалено малки и все още работехме само в пределите на имението, а и бяхме бодигарди на лейди Моника. Това ни запази живи. Родителите ми обаче вършеха задачи и навън, често ги изпращаха до центъра на кралството, съответно се разболяха, а кой би платил лечението на прости слуги? - горчиво се изсмя мъжът. - Както виждаш, далеч не съм човек за пример.

- Приятелят на Арус е от Шиера? - изненадано възкликна Беатрис. Не беше предполагала подобно нещо. - Разбирам го от вас.

Каво си зе кончото и Курвито и тръгна да си прай прибирането. Кат минаваши покрай булката на Курвито и курвата кончо ги спъна да падат да си знаят.

"Починали са?", попита Лилит, сетне сви рамене. "Не знам нищо за истинските си родители. Сигурно са мъртви. Осиновителят ми не беше особено добър човек, но пък от него се научих да как да убивам."

Халон и Евдемия не паднаха и продължиха да танцуват, сякаш това не се беше случило.

- Аз лично не съм срещал истински добри хора с нашата професия, но предполагам това също е в реда на нещата. Нормалните хора не биха приели да отнемат животи за злато. - сви рамене мъжът.

Сандреа се учуди.
- Не предполагах, че не знаете. - отвърна той. - Но пък е свестен.

- Да. - кимна Беатрис. - Помогна ми да се отърва от нещастника Пейтън, за което съм му благодарна.

Юки реши да си ходи. Тези идиоти бяха решили да танцуват, вместо да я забавляват тази вечер. Лисицата изхвърли празната си чаша от амброзията, след което просто си тръгна.

"Все някак трябва да се прехранваме, а и има хора, които си заслужават смъртта.", изрече Лилит. "Е, Рин не е ли нормална? Не изглежда като лошо момиче."