Партито на Халон

Сандреа се засмя.
- Разбира се. Всичко е заради двама индивиди - Каво и онзи тъмен елф Конър. - отвърна принцът. - Те винаги се заяждат с Евдемия и Силиа, което води до скандали. Е, останалите също създават понякога скандали помежду си, но на тях бързо им минава.

"Явно добре се е прикривала. Никога не е изглеждала надрусана.", изрече Лилит.

- Умът ми не побира как човек като този... Каво би могъл да се разхожда на свобода сред останалите. Изглежда сякаш изобщо не е с всичкия си. - констатира жената.

- Въпреки това обаче в един момент истината излезе наяве. Подобни неща не могат да останат в тайна вечно. - отвърна Крисчън.

- Разбира се, че не е. - отвърна Сандреа. - Избягал е от лудницата и от тогава се навърта тук. Жалко, явно никой не иска да го прибере обратно.

"Предполагам.", изрече Лилит. "Пък и като я знам каква е, в един момент сама щеше да се издаде."

- Това е ужасно! - възкликна Беатрис. - Чувала съм лоши неща за това кралство, може би слуховете не са съвсем изфабрикувани, ако няма контрол върху хора като този Каво.

- Рано или късно щяхме да научим, всъщност е добре, че разбрахме сравнително рано. Все още имаше шанс да ѝ се помогне.

- Хората тук са предимно варвари. Въпреки това обаче не са съвсем ненормални. Познавам далеч по-ужасни варвари от тези. - отвърна принцът. - Кралицата е тази, която може да промени нещата, но изглежда подобни индивиди не са сред приоритетите ѝ.

"Трябваше да си я задържат в онази лудница завинаги, но решиха пак да я пуснат сред обществото.", въздъхна Лилит.

- Въпреки това не смятам, че се справя добре, не ми се обиждайте. - отвърна Беатрис. - Кросфайър Муунлайт може да има своите проблеми, но като цяло имаме репутация на цивилизовано място, поради което търгуваме с много райони. Ако Еритос продължи така, не съм сигурна дали жителите тук ги очакват добри времена.

Крисчън поклати глава.
- Наблюдавайки нашият любим коняр, имам своите съмнения за лечението, което налагат във въпросната лудница. Тъмният елф също бе изпратен там, но уви, не му повлия никак добре.

- Не мога да ви се обидя. Аз не съм от тук, пребивавам докато ми е изгодно. Ако Силиа и Афсол някога решат да напуснат, ще ги последвам, разбира се. - отвърна принцът. - В Кросфайър Муунлайт не харесвам единствено жегата, иначе е доста приятно кралство.

Лилит се изсмя.
"Е, Дървото се ползваше с някакви привилегии на онова място. Афсол нали имал позната там.", изрече жената.

Беатрис се засмя.
- Жегата в Кросфайър Муунлайт е нещо, с което съм свикнала, но предполагам че от практична гледна точка, студовете тук също допринасят за лошото положение на Еритос. Откъде сте, междувпрочем?

- Не съм съвсем наясно, но досега от всички, които познаваме, не съм забелязал да са помогнали на някого. Силиа успя да се справи с проблема си благодарение на волята си, не смятам че Каво или противния тъмен елф имат някакво желание за промяна, от друга страна.

- Ефос. - отвърна Сандреа. - Не предполагам да сте чувала за това кралство, почти никой не е. В Ефос времето е предимно дъждовно, понякога ветровито, което беше хубаво. Прекомерните жега и студ не са особено благоприятни. Хайде, в жегата повечето реколта вирее, но в зимата е трудно. Еритос наистина може да има проблеми в тази насока.

- Именно. - кимна Беатрис. - Действително никога не съм чувала за съществуването на Ефос. Тук на Компаса ли се намира?

"Силиа и воля? Волята ѝ единствено я кара да продължава да върши тъпотии и да си вярва.", изсмя се Лилит. "Глуповато момиче е като цяло. За принцеса не би трябвало да е толкова наивна, но уви."

- Не. - поклати глава Сандреа. - Континентът, на който се намира Ефос го няма изобразен върху повечето карти. С бърз кораб ще стигнете там след около три-четири месеца. Доста е далеч.

- Не бих могъл да бъда по-несъгласен. - засмя се Крисчън. - Отново правиш грешката да я сравняваш с нас. Най-нормалното нещо за една принцеса е да бъде наивна, Лилит, тези хора не живеят като мен и теб. От раждането си всички техни нужни и прищявки са покрити. Дори не им се налага да се замислят, нито да се притесняват за потенциални опасности.

- Невероятно! - възкликна жената и ахна. - Никога не съм предполагала, че светът ни се разпростира толкова надалеч. Как въобще успяхте да откриете това кралство?

"И все пак. Принцесата Дърво си живее тук от доста години, нямало е кой да угажда на прищявките ѝ. Би трябвало да се е научила, че светът не е толкова розов, колкото си мисли, но не се е случило.", изсмя се Лилит. "Още преди да я насили наистина, Конър се е съгласил да я отвлече и насили. Толкова ли е нямала акъл, че е решила да се занимава с него?"

- Баща ни го намери. Помня, че беше изпратил търговци, а сетне и картографи. Нещата обаче спряха до там заради войната.

- За съжаление не знам цялата история относно това, единствено тя би могла да ти отговори на този въпрос. Ако питаш мен, разбира се че го намирам за странно. Дамите не бива да се примиряват с подобно безобразно поведение в никакъв случай.