Партито на Халон

Сандреа се засмя.
- Разбира се. Всичко е заради двама индивиди - Каво и онзи тъмен елф Конър. - отвърна принцът. - Те винаги се заяждат с Евдемия и Силиа, което води до скандали. Е, останалите също създават понякога скандали помежду си, но на тях бързо им минава.

"Явно добре се е прикривала. Никога не е изглеждала надрусана.", изрече Лилит.

- Умът ми не побира как човек като този... Каво би могъл да се разхожда на свобода сред останалите. Изглежда сякаш изобщо не е с всичкия си. - констатира жената.

- Въпреки това обаче в един момент истината излезе наяве. Подобни неща не могат да останат в тайна вечно. - отвърна Крисчън.

- Разбира се, че не е. - отвърна Сандреа. - Избягал е от лудницата и от тогава се навърта тук. Жалко, явно никой не иска да го прибере обратно.

"Предполагам.", изрече Лилит. "Пък и като я знам каква е, в един момент сама щеше да се издаде."

- Това е ужасно! - възкликна Беатрис. - Чувала съм лоши неща за това кралство, може би слуховете не са съвсем изфабрикувани, ако няма контрол върху хора като този Каво.

- Рано или късно щяхме да научим, всъщност е добре, че разбрахме сравнително рано. Все още имаше шанс да ѝ се помогне.

- Хората тук са предимно варвари. Въпреки това обаче не са съвсем ненормални. Познавам далеч по-ужасни варвари от тези. - отвърна принцът. - Кралицата е тази, която може да промени нещата, но изглежда подобни индивиди не са сред приоритетите ѝ.

"Трябваше да си я задържат в онази лудница завинаги, но решиха пак да я пуснат сред обществото.", въздъхна Лилит.

- Въпреки това не смятам, че се справя добре, не ми се обиждайте. - отвърна Беатрис. - Кросфайър Муунлайт може да има своите проблеми, но като цяло имаме репутация на цивилизовано място, поради което търгуваме с много райони. Ако Еритос продължи така, не съм сигурна дали жителите тук ги очакват добри времена.

Крисчън поклати глава.
- Наблюдавайки нашият любим коняр, имам своите съмнения за лечението, което налагат във въпросната лудница. Тъмният елф също бе изпратен там, но уви, не му повлия никак добре.

- Не мога да ви се обидя. Аз не съм от тук, пребивавам докато ми е изгодно. Ако Силиа и Афсол някога решат да напуснат, ще ги последвам, разбира се. - отвърна принцът. - В Кросфайър Муунлайт не харесвам единствено жегата, иначе е доста приятно кралство.

Лилит се изсмя.
"Е, Дървото се ползваше с някакви привилегии на онова място. Афсол нали имал позната там.", изрече жената.

Беатрис се засмя.
- Жегата в Кросфайър Муунлайт е нещо, с което съм свикнала, но предполагам че от практична гледна точка, студовете тук също допринасят за лошото положение на Еритос. Откъде сте, междувпрочем?

- Не съм съвсем наясно, но досега от всички, които познаваме, не съм забелязал да са помогнали на някого. Силиа успя да се справи с проблема си благодарение на волята си, не смятам че Каво или противния тъмен елф имат някакво желание за промяна, от друга страна.

- Ефос. - отвърна Сандреа. - Не предполагам да сте чувала за това кралство, почти никой не е. В Ефос времето е предимно дъждовно, понякога ветровито, което беше хубаво. Прекомерните жега и студ не са особено благоприятни. Хайде, в жегата повечето реколта вирее, но в зимата е трудно. Еритос наистина може да има проблеми в тази насока.

- Именно. - кимна Беатрис. - Действително никога не съм чувала за съществуването на Ефос. Тук на Компаса ли се намира?

"Силиа и воля? Волята ѝ единствено я кара да продължава да върши тъпотии и да си вярва.", изсмя се Лилит. "Глуповато момиче е като цяло. За принцеса не би трябвало да е толкова наивна, но уви."

- Не. - поклати глава Сандреа. - Континентът, на който се намира Ефос го няма изобразен върху повечето карти. С бърз кораб ще стигнете там след около три-четири месеца. Доста е далеч.