Партито на Халон

Беатрис сбърчи вежди.
- Войната? Каква война, нима сте воювали с Еритос?

"Не знаех, че се е примирила с това.", сви рамене Лилит. "Е, за нейно съжаление, с Конър явно не може да ѝ се получи повече, тъй като той вече е женен за друг."

- Не. - изрече Сандреа. - В Ефос избухна война заради един заговор. Най-добрият приятел на баща ни бе убит и враг на баща ни обвини него за убийството. Синът на другия реши да отмъщава. Голяма част от семейството ни загина, със Силиа едва се спасихме.

- Защо това би било повод за съжаление? - повдигна вежда Крисчън. - Всички, включително и Силиа сме изключително радостни да разберем за техния брак. Желая им нищо друго, освен вечно щастие заедно. - саркастично отвърна мъжът.

- Това звучи ужасно... - тихо отвърна Беатрис. - Радвам се, че сте успяли да се спасите, макар че се говори, че варварите тук също обичат да воюват. Надявам се поне това да не е истина и да сте в безопасност.

Лилит сви рамене.
"Не мога да разбера как ѝ се връзваш. След нея тичат винаги някакви луди - Конър, онзи убиец Кристофър. Сигурно и други луди ще се появят."

- Мисля, че за момента сме добре тук. Не ми е известно да се планира война или някакъв бунт, дано не се случва.

- А аз също работя това. - сви рамене Крисчън. - Изглежда по твоите стандарти съм част от лудите. - засмя се той.

"За наемен убиец си сравнително нормален, което наистина е изненадващо.", изрече Лилит. "Трябва ѝ някой като онзи идиот Пейтън на нея, биха си отивали."

Крисчън поклати глава.
- Опасявам се, че съм доста далеч от "нормален", но повечето тук познавате само тази ми страна. - отвърна той. - Не мисля че Пейтън ще има желание да се среща с когото и да било след това, което му се случи на приема на лейди Кнов. - подсмихна се мъжът.

"Интригуващо.", изрече Лилит. "Едва ли си садистичен като повечето наемници. Повечето харесват да убиват жертвите си мъчително."
Тя присви очи.
"И какво стана с Пейтън? Не че особено ме интересува."

- Надявам се тук да не избухват никакви войни. - отвърна Беатрис. - От една страна заради безопасността на всички тук, но и все пак делим един и същ континент. Ако някой заплаши това кралство, никой не би могъл да гарантира, че югът няма да е следващ.

- Това е така. - отвърна Сандреа. - Добре познати са ми подобни конфликти. Никога не са приятни.

- Садистичен? Вероятно с теб сме членували в различни гилдии. Там, където предимно работех, а и доколкото съм запознат с условията тук, всички ценят ефикасността много повече. Клиентите ми просто искат да премахнат някого от живота си, повечето от тях не се интересуват особено по какъв начин ще се случи. - отвърна той. - Не съм му сторил нищо, ако това питаш. Господинът сам се изложи, като се съблече пред високопоставени личности от Кросфайър Муунлайт и започна да сипе обиди по Беатрис и тях, разбира се, че не би могъл да се съвземе социално от подобно изпълнение.

- За мое щастие, никога не съм живяла във воюваща страна. Дори не знам какво бих могла да направя... Единствената опция би била да избягам в Шиера, но там положението не е особено розово, не съм сигурна дали във войната не бих била в по-голяма безопасност. - горчиво се засмя жената.

"Кое не ти е нормалното тогава? Освен това да се интересуваш от Силиа де. Това наистина не е особено нормално, нито здравословно.", изрече Лилит, сетне се засмя. "Този май наистина ще се окаже изгубен роднина на Каво."

Сандреа горчиво се усмихна.
- Не е приятно да си жена във воюваща страна. Няма значение каква си, ако решат, те взимат в някой лагер да забавляваш войниците. - въздъхна тежко той. - Да не говорим колко жени и деца стават жертви на зверства, докато се опитват да спасят животите си.

- Тук съм съгласен. - засмя се Крисчън. - Действително поведението му наподобява това на Каво, но на юг и особено сред високопоставени хора, това е социално самоубийство. Също така, никога не съм крил историята си, вероятно фактът че единственото за което мислиш е секс ти е попречило да я чуеш, особено след като съм я разказвал по тези събирания. Убих собствения си брат, дори не беше поръчка, единственото, което ме накара да го сторя е фактът, че беше пречка за свободата на лейди Моника. Брат ми, за разлика от мен, беше напълно невинен и добър човек, който държеше на работата си като слуга, приемаше съдбата си и нито веднъж не си помисли да изроптае. Според теб нормално ли е някой като него да умре, а някой като мен да оцелее?

Беатрис въздъхна.
- Повярвайте ми, наясно съм с това. - отвърна тя. - Но ви уверявам, че в Шиера не ме чака нищо по-различно. Семейството ми е богато, но не е толкова богато, а и изкарваме златото си честно и почтено, нямаме връзки с престъпни организации в Шиера.

"Чувала съм историята, но признавам, че бях забравила за това.", изрече Лилит. "Действително ужасна история. Обаче какво щеше да стане с теб и лейди Моника, ако не беше сторил това?"

- Шиера е отвратително място. Там наистина трябва да се раждаш престъпник, ако искаш да живееш. Не е нормално, никак даже, но така са свикнали. - изрече мъжът. - Странно е, че този остров не е унищожен заради някои конфликти.

- Чувството му за справедливост щеше да го принуди да ни издаде. Родителите ѝ вероятно никак нямаше да са доволни, но лейди Моника е единствената им дъщеря, вероятно щяха да ѝ простят. Аз от друга страна съм просто един слуга, несъмнено щях да бъда наказан жестоко и вероятно изгонен. Разбира се, че осъзнавах това и естествено не желаех да ми се случи.

- На мен също ми е чудно, но уви, признавам че не знам много за живота там. Вероятно Арус и приятелят му Крис знаят повече. - отвърна Беатрис.

"Не ми се обиждай, направил си каквото си сметнал за най-правилно в онзи момент, но сякаш този втори вариант щеше да е по-добър. Да, може би отново щеше да си тук и да работиш като наемник, но брат ти щеше да бъде жив.", сви рамене Лилит. "Не разбирам семейните връзки. Никога не съм имала истинско семейство, към което да се чувствам привързана."

Сандреа кимна.
- Може би. Арус търгува с роби. Вероятно доста често му се налага да търгува на острова. Крисчън пък родом си е от там, наистина са по-запознати от нас. - отвърна той.