Партито на Халон

- Аз също. Родителите ми бяха слуги, но тъй като работеха много, почти не ги виждах, та с брат ми се гледахме сами, докато не станахме на седем, когато решиха, че вече е редно и ние да започнем работа при същите господари. За съжаление в онези времена върлуваше болест, бяхме прекалено малки и все още работехме само в пределите на имението, а и бяхме бодигарди на лейди Моника. Това ни запази живи. Родителите ми обаче вършеха задачи и навън, често ги изпращаха до центъра на кралството, съответно се разболяха, а кой би платил лечението на прости слуги? - горчиво се изсмя мъжът. - Както виждаш, далеч не съм човек за пример.

- Приятелят на Арус е от Шиера? - изненадано възкликна Беатрис. Не беше предполагала подобно нещо. - Разбирам го от вас.

Каво си зе кончото и Курвито и тръгна да си прай прибирането. Кат минаваши покрай булката на Курвито и курвата кончо ги спъна да падат да си знаят.

"Починали са?", попита Лилит, сетне сви рамене. "Не знам нищо за истинските си родители. Сигурно са мъртви. Осиновителят ми не беше особено добър човек, но пък от него се научих да как да убивам."

Халон и Евдемия не паднаха и продължиха да танцуват, сякаш това не се беше случило.

- Аз лично не съм срещал истински добри хора с нашата професия, но предполагам това също е в реда на нещата. Нормалните хора не биха приели да отнемат животи за злато. - сви рамене мъжът.

Сандреа се учуди.
- Не предполагах, че не знаете. - отвърна той. - Но пък е свестен.

- Да. - кимна Беатрис. - Помогна ми да се отърва от нещастника Пейтън, за което съм му благодарна.

Юки реши да си ходи. Тези идиоти бяха решили да танцуват, вместо да я забавляват тази вечер. Лисицата изхвърли празната си чаша от амброзията, след което просто си тръгна.

"Все някак трябва да се прехранваме, а и има хора, които си заслужават смъртта.", изрече Лилит. "Е, Рин не е ли нормална? Не изглежда като лошо момиче."

- Радвам се за вас. - усмихна се Сандреа. - Този Пейтън наистина е странна птица.

Крисчън се изсмя с глас.
- Лилит, извинявай, но... Ти всъщност провеждала ли си някога досега разговор с Рин? Тя е тотално откъсната от реалния свят, за разлика от мен, тя никога не бе имала друг шанс в живота си, освен да работи това, което и аз. Спасих я като дете от група разбойници, които планираха да я превърнат в куртизанка, за да печели злато за тях.

- Опасявам се, че сте прекалено учтив. Пейтън е абсолютен ненормалник, това е истината. - отвърна Беатрис и отново въздъхна.

"Може и да осъзнае какъв е реалния свят, щом вече работи с вас.", изрече Лилит и се изсмя. "Щях да предположа Афсол и онази Розан, но и двамата не изглеждат особено нормални."

- Не бих ги определил като особено нормални, но предполагам зависи от дефиницията ти за "нормално". - засмя се Крисчън.

- Наистина не го познавам добре, не мисля, че има и нужда да го опознавам. - изрече Сандреа. - Поведението му по тези събирания беше повече от ужасно, но сме свикнали да виждаме подобни неща тук. Каво е чисто доказателство.

- За съжаление... - отвърна Беатрис. - Наистина не предполагах, че истинската същност на Пейтън е толкова грозна.

"Афсол можеше и да мине метър, ако не беше пребил госпожица Дърво преди време. Макар че като я знам, сигурно пак си го беше заслужила.", сви рамене жената. "Тая Розан ми е малко странна, не съм имала възможност да говоря с нея за по-дълго."

- Хубавото на цялата ситуация е, че сте разбрала навреме какво представлява и сте избягала от него. - изрече Сандреа.

Блейд реши, че достатъчно седяха на това парти. Той пожела лека вечер на всички и задърпа Конър към замъка.

Евдемия реши да си ходи. Беше се изморила от толкова танци. Тя пожела лека вечер на всички, сетне си тръгна.

- Лилит, не започвай отново. Разбира се, че не беше провокирала подобно нещо. - отвърна Крисчън. - Аз също не съм разговарял твърде много с Розан, но предвид изказванията ѝ по тези събирания, не бих я включил в отбора на "нормалните". - засмя се той.

- Абсолютно. - кимна Беатрис. - Простете, уморих се вече. - изрече тя и забави темпото си, почти спирайки да танцува.

"За да се отнесат така с теб все с нещо си провокирала някого.", изрече Лилит. "Помня някои от изказванията на Розан по тези земи. Очевидно не харесва изневеряващи партньорки и е мразила майка си достатъчно, за да я убие."

- Аз също. - изрече Сандреа и спря да танцува.