Партито на Халон

- Не бих могъл да бъда по-несъгласен. - засмя се Крисчън. - Отново правиш грешката да я сравняваш с нас. Най-нормалното нещо за една принцеса е да бъде наивна, Лилит, тези хора не живеят като мен и теб. От раждането си всички техни нужни и прищявки са покрити. Дори не им се налага да се замислят, нито да се притесняват за потенциални опасности.

- Невероятно! - възкликна жената и ахна. - Никога не съм предполагала, че светът ни се разпростира толкова надалеч. Как въобще успяхте да откриете това кралство?

"И все пак. Принцесата Дърво си живее тук от доста години, нямало е кой да угажда на прищявките ѝ. Би трябвало да се е научила, че светът не е толкова розов, колкото си мисли, но не се е случило.", изсмя се Лилит. "Още преди да я насили наистина, Конър се е съгласил да я отвлече и насили. Толкова ли е нямала акъл, че е решила да се занимава с него?"

- Баща ни го намери. Помня, че беше изпратил търговци, а сетне и картографи. Нещата обаче спряха до там заради войната.

- За съжаление не знам цялата история относно това, единствено тя би могла да ти отговори на този въпрос. Ако питаш мен, разбира се че го намирам за странно. Дамите не бива да се примиряват с подобно безобразно поведение в никакъв случай.

Беатрис сбърчи вежди.
- Войната? Каква война, нима сте воювали с Еритос?

"Не знаех, че се е примирила с това.", сви рамене Лилит. "Е, за нейно съжаление, с Конър явно не може да ѝ се получи повече, тъй като той вече е женен за друг."

- Не. - изрече Сандреа. - В Ефос избухна война заради един заговор. Най-добрият приятел на баща ни бе убит и враг на баща ни обвини него за убийството. Синът на другия реши да отмъщава. Голяма част от семейството ни загина, със Силиа едва се спасихме.

- Защо това би било повод за съжаление? - повдигна вежда Крисчън. - Всички, включително и Силиа сме изключително радостни да разберем за техния брак. Желая им нищо друго, освен вечно щастие заедно. - саркастично отвърна мъжът.

- Това звучи ужасно... - тихо отвърна Беатрис. - Радвам се, че сте успяли да се спасите, макар че се говори, че варварите тук също обичат да воюват. Надявам се поне това да не е истина и да сте в безопасност.

Лилит сви рамене.
"Не мога да разбера как ѝ се връзваш. След нея тичат винаги някакви луди - Конър, онзи убиец Кристофър. Сигурно и други луди ще се появят."

- Мисля, че за момента сме добре тук. Не ми е известно да се планира война или някакъв бунт, дано не се случва.

- А аз също работя това. - сви рамене Крисчън. - Изглежда по твоите стандарти съм част от лудите. - засмя се той.

"За наемен убиец си сравнително нормален, което наистина е изненадващо.", изрече Лилит. "Трябва ѝ някой като онзи идиот Пейтън на нея, биха си отивали."

Крисчън поклати глава.
- Опасявам се, че съм доста далеч от "нормален", но повечето тук познавате само тази ми страна. - отвърна той. - Не мисля че Пейтън ще има желание да се среща с когото и да било след това, което му се случи на приема на лейди Кнов. - подсмихна се мъжът.

"Интригуващо.", изрече Лилит. "Едва ли си садистичен като повечето наемници. Повечето харесват да убиват жертвите си мъчително."
Тя присви очи.
"И какво стана с Пейтън? Не че особено ме интересува."

- Надявам се тук да не избухват никакви войни. - отвърна Беатрис. - От една страна заради безопасността на всички тук, но и все пак делим един и същ континент. Ако някой заплаши това кралство, никой не би могъл да гарантира, че югът няма да е следващ.

- Това е така. - отвърна Сандреа. - Добре познати са ми подобни конфликти. Никога не са приятни.

- Садистичен? Вероятно с теб сме членували в различни гилдии. Там, където предимно работех, а и доколкото съм запознат с условията тук, всички ценят ефикасността много повече. Клиентите ми просто искат да премахнат някого от живота си, повечето от тях не се интересуват особено по какъв начин ще се случи. - отвърна той. - Не съм му сторил нищо, ако това питаш. Господинът сам се изложи, като се съблече пред високопоставени личности от Кросфайър Муунлайт и започна да сипе обиди по Беатрис и тях, разбира се, че не би могъл да се съвземе социално от подобно изпълнение.

- За мое щастие, никога не съм живяла във воюваща страна. Дори не знам какво бих могла да направя... Единствената опция би била да избягам в Шиера, но там положението не е особено розово, не съм сигурна дали във войната не бих била в по-голяма безопасност. - горчиво се засмя жената.