Партито на Халон

- Това, което ти желаеш не е да дадеш някому съвет, Лилит, много добре го знаеш. - отвърна Крисчън. - Не съм наясно какво се е случило този път, но съм убеден, че е имала сериозна причина, за да замине. Силиа има достатъчно приятели тук, не би ги оставила просто така.

Катрин беше изненадана от предложението на Дейвид. Не беше изпила толкова много, че да се е напила и това да е просто халюцинация.
- Добре. - отвърна тя и се усмихна.

Лилит сви рамене.
"Просто исках да ѝ помогна да си усъвършенства уменията в леглото. Уви, тя не желае.", изрече тя. "До колкото разбрах, баща ѝ щял да идва отново тук."

Дейвид кимна и хвана Катрин за ръка, сетне я поведе по-встрани от другите. Беше му странно, но от Катрин щеше да зависи дали могат да си поправят отношенията.

- Познавайки този човек, вероятно аз бих сторил същото на нейно място. - отвърна Крисчън. - Добре знаеш, че няма никакъв проблем с уменията ѝ и всичко, което правиш е за да я наскърбиш.

Каво игра мощен казачок с кончо и Курвито.

"Ако го исках, щях. Опитвам се да ѝ помогна, но уви, Дървото не разбира и не желае.", изрече Лилит. "Човекът донякъде си е прав. Госпожица Дърво е принцеса или поне беше, но далеч не се държи като такава."

- А как според теб би следвало да се държи една принцеса? Не бях наясно, че имаш опит и в това. - подигравателно отвърна Крисчън.

Афсол реши да покани Елвира на танц.

"Няма как да имам.", изрече Лилит. "Но не мисля, че една принцеса трябва да злоупотребява с опиум и да спи в съмнителни таверни, за да си набавя дозите. Кой би последвал жена с подобно поведение?"

Юки наблюдаваше танцуващите идиоти. От кога това място се превърна в концертна зала? Лисицата се изсмя с глас, сетне си наля чаша амброзия.

Елвира прие и двамата с Афсол започнаха да танцуват.

- Това е минало, Лилит. Нима ти никога не си правила грешки? Слугите като мен също не би следвало да се опълчват на господарите си и да помагат на дъщерите им да избягат от домовете си, но уви, понякога не успяваме да предвидим как ще се стекат животите ни.

На Сандреа му беше някак тъпо да наблюдава всичките танцуващи. Лисицата не изглеждаше особено заинтригувана, затова той се доближи до почти непознатата за него Беатрис.
- Нещо против да танцувате с мен?

Беатрис се изненада от предложението на този мъж, почти не бяха разговаряли досега, но въпреки това кимна.
- Разбира се. Водете. - усмихна се жената.

"Може би, но това е малко по-различно. Силиа би трябвало да отговаря за цял народ след време. Как ще стане с манията ѝ по опиум и проблеми?"

Сандреа пое ръката на младата жена и я отведе на място, където нямаха да пречат на останалите. След това, започнаха да танцуват под ритмите на музиката.

- Не съм забелязал Силиа да има особена "мания" по опиум от доста време, виждаме се често, щях да забележа. - отвърна Крисчън. - Опасявам се обаче, че аз също нямам опит в управляването на територии, та не бих могъл да кажа какви биха били нужните качества.

- Аз съм Беатрис. - реши да се представи жената, докато танцуваха. Все пак не бяха разговаряли досега. - Вашето име беше Сандреа, ако помня правилно?

"Кой я знае какви ги върши, когато не си край нея.", сви рамене жената.

Сандреа кимна и завъртя жената.
- Правилно сте запомнила. - отвърна той. - Не се появявам често по тези партита.

- Както казах, щях да забележа рано или късно. - невъзмутимо отвърна Крисчън.

- Бих казала, че не знам защо, но колкото повече идвам тук, толкова повече разбирам. Винаги ли тези събирания се провеждат сред толкова скандали?

"Колкото бяхте забелязали и когато е била под носа ви.", засмя се Лилит. "Ако иска да го направи, ще намери начин."

- Неприятно ми е да го призная, но грешката, която допуснах тогава бе защото не очаквах от нея да стори подобно нещо. След като съм наясно, че е във възможностите ѝ, не бих пропуснал отново признаците. - отвърна мъжът.