Пазарска улица

Един от централните площади на кралство Кросфайър Муунлайт. Повечето заможни поданници предпочитат да прекарват свободното си време тук.

Нана отиде да се разходи в центъра на Кросфайър Муунлайт, както я бе посъветвала Далия. Лисицата беше облякла доста предизвикателно разголена рокля, надявайки се бързо да привлече вниманието на избранника си. Тя се заоглежда, повечето минувачи бяха или жени, или прекалено грозни дъртаци. Тя забеляза един сравнително млад мъж да се взира в една от табелите на магазин за бельо.

Пейтън видя една ослепително красива жена да се приближава до него. "Едва ли иска да говори с мен, след клеветите на онази нещастница..." Помисли си младият мъж и продължи да се взира в табелата на магазина.

Нана се приближи още.
- Здравейте, господине. - приветливо се усмихна тя. - Търсите подарък за съпругата си? Ако искате, ще Ви помогна. - лисицата се надяваше да греши и този да е свободен. Или поне да е богат.

Пейтън извърна глава учудено. Тази жена наистина говореше на него?!
- Не, нямам съпруга, прекрасна лейди. - също се усмихна той. Дали беше я намерил? Единствената нормална жена в Кросфайър Муунлайт? Имаше някакви странни израстъци на главата, но с изключение на тях, предполагаше че по-добра няма да намери вече.

Нана се усмихна широко.
- Тогава какво правите на такова място? Простете, невъзпитано е от моя страна да задавам подобни въпроси, разбира се че можете да бъдете където пожелаете. - лисицата реши да покаже смиреност. Обикновено мъжете харесваха това. - Просто... Тук не е ли доста скъпо?

Пейтън не можеше да повярва на късмета си. Нима тази жена беше единствената в цялото кралство, която не му се присмиваше? Възможно ли бе да е чужденка, или просто достатъчно умна, че да не се е поддала на измислиците и клеветите на старата лейди Кнов?! Във всеки случай, трябваше да спечели сърцето ѝ!
- Прекрасна моя лейди, ако пожелая, мога да купя целия магазин. Аз съм лорд Пейтън Клемингс и съм наследник на една от най-богатите фамилии в Кросфайър Муунлайт. - отвърна той. - Има ли някой от чифтовете, който привлича вниманието Ви? С удоволствие ще Ви направя този подарък, след като сте така прекрасна и мила.

Нана се зарадва, точно подобно нещо се надяваше да чуе. Лисицата реши да тества късмета си.
- Това е доста опасно предложение. Ами ако всички ми харесват? - засмя се тя.

Лицето на Пейтън грейна.
- Тогава ще ги имате всичките! Почакайте тук. - той не остави време за жената да опонира и влезе в магазина. След известно време излезе с доста на брой торби, пълни с луксозно на вид бельо.

Лисицата се зарадва и прие с удоволствие подаръците. Стори ѝ се странно, че видя върху торбите същата емблема, която бе окачена във всекидневната на имението на Арус, но реши да не го прави на въпрос.
- Изглежда държите на думата си! Рядко срещано качество в днешно време. - продължи да се подмазва тя.

Пейтън не знаеше дали ще има друг подобен шанс. Винаги някой недоброжелател можеше да открие тази жена и да ѝ промие мозъка с глупостите си. Трябваше да се сближи с нея веднага и по възможност да си уреди годеж.
- Предполагам бихте желала да ги пробвате. Имението ми е недалеч от тук, а притежавам бизнес с карети. За нула време можем да бъдем там!

Нана се издразни, но се постара да не го показва. Разбира се, че подаръците щяха да си имат цена, при това още сега. В крайна сметка, за това беше дошла, та реши да се съгласи.
- Разбира се. - приветливо се усмихна тя. - С удоволствие!
Лисицата последва мъжа.

Крисчън и Нана влязоха в строителния магазин. Наемният убиец се приближи до работника.
- Здравей, приятелю. - усмихнато поздрави той. - Това е Нана, бих се радвал ако ни помогнеш с нещо важно. Дамата иска да си избере дом, но е леко претенциозна. - подигра се леко мъжът. - Иска сама да си избере.
- Разбира се, Крис. Да си избира, имаме каталог с доста свободни имоти, все ще си хареса нещо. - приветливо отвърна строителят.

Нана пое пергаментите с илюстрации на имотите и ги заразглежда. На момента захвърли настрани малките и неугледни къщи и се фокусира върху именията. Въпреки всичко, трудно се намираше подобен имот, като този на Арус. Най-накрая едно от именията хвана окото ѝ, вярно имаше само един функциониращ басейн и доста на брой фонтани, но беше най-голямото в каталога и изглеждаше доста красиво. Важно бе също така и че нямаше никакви други имоти в непосредствена близост, така че историята с дъртофелницата нямаше да се повтори.
- Искам тази къща! - жизнерадостно възкликна лисицата, носейки пергамента при строителя и наемния убиец.

Крисчън хвърли бърз поглед върху къщите и тихо въздъхна. Разбира се, лисицата от раз бе избрала най-голямата.
- Имате прекрасен вкус, милейди. - зарадва се работникът. - Този имот е уникален по рода си, единствената причина да имаме щастието да го предлагаме е защото е доста скъп.
- Колко точно скъп? - попита Крисчън.
- Дори и с отстъпката, която ще ти дам тъй като си ми приятел, Крис, къщата струва седемстотин осемдесет и осем милиона. - отвърна строителят.
Зениците на наемния убиец леко се разшириха при чутото. Дори и за него, тази сума беше доста сериозна, равняваше се на има-няма десетина диаманта. Замисли се дали няма да е по-добре просто да убие Нана, но размисли, тъй като не желаеше отново да си навлича гнева на Юки. Чернокосият мъж въздъхна победено.
- Звучи добре. - отговори вместо Крисчън лисицата. Никога не ѝ се бе налагало да плаща сама каквото и да било, така че не знаеше истинската стойност на златото. - Нали?
- Прекрасно даже. - насили се да отвърне Крисчън и остави малка кесия с диаманти, единствените, които разнасяше със себе си за спешни случаи. Дори на строителят му бе трудно да повярва, че приятелят му се съгласява на подобна сума.
- Крис, винаги съм знаел, че си луд, но не предполагах, че си чак толкова луд. - засмя се работникът. - Надявам се дамата наистина да си струва. Заповядайте, ключовете. - той подаде на Нана два ключа от жилището.

Нана се усмихна, благодари, сетне взе пергамента, на обратната страна на илюстрацията бяха написани инструкции за стигане до жилището. Тя се запъти на там, следвана от наемния убиец.