Пазарска улица

- Забелязах. Да убием обаче някаква старица насред улицата ще е ужас. - отвърна жената. - Ще го мислим, ако продължи. 

Силиа напазарува всичко, което ѝ бе нужно и реши да се приберат през заобиколния път. По него не минаваха много хора, тъкмо щеше да разбере дали наистина старицата ги следи. 

Двете вървяха и Розан от време на време обръщаше глава дискретно, но виждаше с периферното си зрение, че старицата върви след тях.
- Чудесно, стариците не са онова, което бяха. 

Силиа спря да върви и рязко се обърна. Възрастната жена спря на мястото си.
- Можем ли с нещо да ви помогнем, госпожо? - попита принцесата. Нямаше да обвини някаква старица в нещо, все още. 

Възрастната жена се доближи на безопасно разстояние към двете жени. 
- Трябва да ти кажа нещо, момиче. Аз съм гадателка, от известно време ми излизаш по време на сеанси. - отвърна жената. - Ти си прокълната. 

Розан остави кошницата си на земята и сложи ръка върху дръжката на камата.
- Госпожо, бива ли на тези години да преследвате непознати и да им говорите така? 

Силиа не знаеше какво да каже. Тази жена добре ли беше? 
- Госпожо, това са небивалици. 

- Не, самата истина е. Не си точно прокълната, то не е проклятие в смисъла на проклятието, но душата ти гние. - отвърна старицата. - Това са лоши поличби. 

- Това са глупости. Госпожо, какво целите с това?

Старицата се доближи до Силиа още повече и стисна ръката ѝ.
- Нещо зло идва за теб. Приближава с всеки изминал ден. - започна да говори тя бързо. - За да получиш онова, което най-много искаш, ще трябва да платиш с живот. Ще виждаш и чуваш всички, но те няма да ти отговарят.
Жената погледна Розан, след което пусна ръката на Силиа и се върна обратно на пазарската улица. 

Силиа беше изненадана. Тази жена гледа ли ѝ? 
- Какво беше това? 

- Небивалиците на някаква старица.
Розан взе кошницата от земята и се обърна към Силиа отново. 
- Да се прибираме.

Силиа остана загледана в пътя още няколко секунди, след което тръгна заедно с Розан. Принцесата не можеше да изтълкува казаното от жената, но запомни всяка дума. И тя усещаше, че нещо не е особено наред, но изглежда наистина нямаше да бъде наред.