Евент Приключение: Изоставена болница

Далия никак не беше доволна. Арус я бе убедил да се запише в някаква еритоска простотия и сега стоеше сама на непознато място, на всичкото отгоре съвсем близо до лудницата на тези варвари. Жената проклинаше късмета си и се надяваше слугите ѝ да са достатъчно близо, за да отреагират, ако някой мръсен варварин си позволеше да я нападне.

Афсол дойде и си пое дъх, когато видя Далия. Поне се радваше, че Силиа няма да е с нея. Той поздрави жената и зачака останалите му съотборници да се появят.

Юки реши да види на каква простотия точно се беше записала. Когато стигна на мястото, видя брата на Силиа и онази жена от юга, която се движеше с търговеца на роби.
- Здрасти. - сухо поздрави лисицата.

Серена реши да разгледа въпросната изоставена болница. Когато се появи на уреченото място, забеляза, че Афсол, Юки и Далия са вече там. Тя поздрави и тримата и се усмихна.

Далия огледа хората, на които трябваше да помага и сви рамене. Можеше да бъде много по-зле.
- Надявам се не очаквате да знам нещо за това място. - невъзмутимо отсече жената.

Афсол сви рамене.
- Не очакваме. И аз не знам нищо за нея. - изрече принцът и се обърна към Серена. - Ти чувала ли си за това място?

Серена се замисли.
- Чувала съм за Порт Виксън, лудницата, която се намира наблизо. Дори не предполагах, че това място съществува. Доколкото разбрах, ще трябва да търсим информация за вирус?

- Просто прекрасно. - скръсти ръце Юки. - Онзи коняр трябваше да изпратят тук да се занимава с вируси, не нас.

Далия въздъхна.
- Надявам се, че когато влезем няма да се натъкнем на нещо заразно. Само това ми липсва.

- Да. На пръв поглед, звучи наистина ужасяващо. - изрече принцът. - Щом никой от нас не знае нищо за това място, значи ще трябва да бъдем внимателни и да разгледаме добре мястото.

Серена кимна.
- В упътванията за събитието пишеше, че болницата е била изоставена. Каквото и да се е случило тук, шансът да бъдем заразени с нещо е малък. Ако беше иначе, пациентите на Порт Виксън вероятно щяха да са пострадали вече.

- Мен ако питаш - пострадали са. Онзи Каво не е ли казвал, че идва от там? Ако поведението му е вследствие на този вирус? - подигра се лисицата.

- Дано тези, които са работили над вируса да са оставили записките си. Биха били доста полезни, инак това ще се окаже пълна загуба на време.

- Ако е така, тогава доста сме загазили. - засмя се Серена, чувайки Юки, сетне се обърна към Афсол. - Силно се надявам, че ще открием нещо полезно, макар и да не изгарям от желание да ровя из вехториите на изоставена болница. Ще влизаме ли?

- Хайде. - кимна Далия. - Колкото по-бързо разгледаме тази мизерия, толкова по-бързо ще можем да си тръгнем.

- Ще трябва. Нямаме избор. - отвърна с въздишка Афсол.

Юки въздъхна. Тези идиоти само говореха, а никой не правеше първата стъпка наистина да влезе в ужасно изглеждащата сграда. Лисицата не се страхуваше от това да срещне чудовища, или човешки вируси, затова първа прекрачи прага. Още щом влезе я лъхна отвратителна миризма.
- Тук има човешки трупове. - погнусено възкликна жената, обръщайки се към останалите.

Далия се погнуси и застана зад Афсол. Това беше отвратително, Арус скъпо щеше да си плати, задето я бе убедил да се запише.

Афсол присви устни. Само това му липсваше - някакви трупове.
- Това повдига още повече въпроси. Как са могли просто така да оставят пациентите да гният по леглата си? - погнусено изрече принцът.

- Това наистина звучи отвратително. - отвърна Серена, запушвайки носа си. Тя се насили да прекрачи прага, вътре миришеше наистина ужасно. Момичето започна да обикаля около леглата, но не виждаше нищо по-различно от полуразложени трупове. Лицата им бяха напълно обезобразени. - Кой вирус причинява това?