Мистериозна гора - Отбор 1

Серена пристигна на уреченото място и зачака съотборниците си.

Юки пристигна във въпросната гора и видя, че се е паднала с онова момиче - Серена.
- Здравей. - поздрави лисицата. - Предполагам е добре, че си тук. Имаме шанс да знаем какво правим.

Лейди Моника пристигна в Еритос и се запъти към странната гора. Вече съжаляваше, че се е записала на това събитие, особено след като предполагаше, че няма да е от особена полза на съотборниците си. Зарадва се, когато поне видя познати лица сред тях. Тя се приближи до двете.
- Здравейте, Серена и... не си спомням твърде добре всичките приятелки на Крис, но ти беше Юки, ако не се лъжа? - наклони глава встрани жената.

Юки присви очи.
- Аз и наемният убиец не сме приятели. Но да, това е името ми. - с леден тон отвърна лисицата.

Моника хвърли учуден поглед към тази жена. Изглежда Крис бе успял и тази връзка да съсипе. Жената въздъхна.

Марибел най-сетне успя да открие гората. Напоследък не успяваше да припечелва добре от плетените дрехи, които продаваше и ѝ се наложи да потърси злато другаде. Не ѝ се понрави много, когато видя, че в отбора ѝ има само жени. Ами ако се наложеше да използват сила за нещо?
- Здравейте, чеда. - усмихна се бабата. - Малко съм бавна, но знаете как е на тези години.

Юки се изсмя с глас, когато видя, че последната им "съотборница" е старицата, от която се оплакваше постоянно Нана.
- Не съм сигурна какво им е на годините Ви, аз съм живяла доста повече и се чувствам отлично. - присмя се лисицата.

Възрастната жена присви очи и изчисти очилата си, за да се увери, че вижда сравнително добре. Тази жена много приличаше на долната уличница, която известно време бе живяла в съседство до нея, но изглежда не беше тя. Не разбираше съвсем добре и думите ѝ - как така бе живяла повече?! Очевидно беше млада жена.
- Момиче, ще видиш като станеш на моите години. Не е за шегуване тая работа.

Серена въздъхна. Спомняше си, че другата лисица Нана се бе оплаквала от някаква възрастна жена. Надяваше се да не е тази.
- Нека оставим годините на страна. Госпожо, ще се постараем да Ви помагаме. - "Макар и да не съм съвсем сигурна защо си се записала за нещо подобно на тези години." помисли си момичето, но не изрече мислите си на глас. - Тази гора е свръзката между нашите територии и източните драконови територии. Би трябвало да е безопасно, но никога не можем да сме сигурни.

- За разлика от вас, не съм израснала по тези земи, така че се опасявам, че думите ти не ми говорят абсолютно нищо. До съвсем скоро дори не вярвах, че дракони наистина съществуват.

- О, има си ги бе момиче. Навсякъде са тия лоши твари. - отвърна старицата. - Добре си беше при крал Синамор, той се грижеше за нас да има храна, не за тях.

Серена присви очи, чувайки думите на възрастната жена. Момичето бавно си пое въздух, сетне издиша.
- Ако не бяха тези лоши твари, това кралство нямаше да съществува. - студено изрече тя.

- Ами то по-добре, бе момиче. - невъзмутимо продължи Марибел. - Ти си малка, не знаеш колко хубаво си ни беше като си бяхме село Брукмуур.

Моника не разбираше защо думите на тази старица толкова дразнеха белокосото момиче, но реши да не се меси, така или иначе нямаше представа за какво говорят.

- Не знам кой е този Синамор, но ми е трудно да повярвам, че живот в село би бил по-добър от този в кралство. - невъзмутимо отвърна Юки, разглеждайки маникюра на едната си ръка.

Серена се опита да сдържи гнева си. Тази възрастна жена нямаше вина за действията на Синамор, разбираше донякъде защо би казала това, но въпреки всичко ѝ беше трудно да се владее. Прокле се, че не взе вино със себе си.
- Нека се съгласим, че имаме различно мнение по този въпрос и да продължим напред в гората. - сухо отвърна тя.

- Момиче, ти няма как да имаш мнение, като си толкова малка. - засмя се Марибел. - Нищо не си видяла от живота още, но ще разбереш един ден, че баба ти Марибел е била права.

Юки започваше да разбира негативното мнение на Нана за тази старица. Наистина беше доста дразнеща. Лисицата реши да не се включва в този спор, така или иначе изглеждаше, че на това пътешествие ще има доста негативна енергия за хапване.

Серена се разгневи. Беше напълно готова да загърби думите на възрастната жена, но тя не преставаше.
- Видяла съм достатъчно от любимия Ви Синамор, за да бъде смъртта му от нечии други ръце най-големият пропуск в живота ми. - ядно отвърна тя. - Съветвам Ви да спрете да го споменавате, ако искате това пътуване да мине добре за Вас.

Старицата доста се изненада от невъзпитаното държание на това младо момиче. Онази уличница все пак бе успяла да поквари и други жители на Еритос с безобразното си поведение?!
- От мен да помниш момиче, не е хубаво да държиш тон на по-възрастни от тебе! Много повече сме видели и преживели, така че е най-добре да замълчиш, като не знаеш.

На Моника ѝ омръзна да слуша този безпредметен спор. Така или иначе явно въпросният Синамор бе мъртъв.
- Всичко зависи от ситуацията, госпожо. В момента сте единствената, която настоява да продължим да говорим за някакъв мъртвец, след като имаме по-важни неща за правене тук. Не знам за Вас, но аз лично искам наградата.

Юки кимна удобрително.
- Аз също съм дошла тук за златото, не за обсъждане на бивши и бъдещи стари трупове. - подигра се лисицата.

Марибел не схвана подмятането на среброкосата жена със странните уши.
- Не знам откъде се навъдихте напоследък такива невъзпитани млади хора. Всичко започна с онази долна курва и от там все на зле е тръгнало това кралство. После ми се сърдите...

- В такъв случай е повече от прекрасно, че въпросната "долна курва" не присъства тук в момента. Сигурна съм, че би била доста щастлива да чуе гласа Ви. - с фалшива усмивка на лице продължи Юки.