Партито на Катрин

Лилит въздъхна.
"Това беше задача за събитието.", изрече жената. "Голяма работа." 

- За пореден път ще те посъветвам да потърсиш лечение за менталните си проблеми, не само заради мен, а заради останалите клетници, на които им се налага да комуникират с теб по някакъв повод. - невъзмутимо отвърна Крисчън. 

"За пореден път изглежда, че не съм аз тази, която има нужда от лечение на менталните си проблеми. Аз такива нямам, за разлика от любимата ти госпожица Дърво." 

Катрин реши да си върви. Нямаше смисъл да остава и да слуша тези хора още. 

- Едното няма нищо общо с другото, опасявам се. Не е ли възможно и двете да имате нужда от помощ? 

"Не.", категорично отвърна Лилит. "Аз съм си съвсем добре. Никога обаче не можем да кажем същото за госпожицата." 

- Мхм. - кимна утвърдително с глава мъжът. - Точно както и твоята сродна душа конярят казва, несъмнено сте тип-топ. - подигра се отново той, сетне се запъти към пристанището. Предпочиташе да чака в кораба, отколкото да продължава този нелеп разговор.

Лилит извъртя очи. Тя се телепортира обратно в имението на Арус. 

Арус въздъхна, виждайки как Крис си тръгва сам и подкани Далия да го последва. Горката Силиа, надяваше се да успее да се отърве от опиума, този път завинаги.

Нана също реши да се прибира. Онази Силиа наистина беше доста тъпа. Щеше да използва новата ѝ зависимост срещу нея несъмнено в бъдеще.