Мълвата на деня

 

Dragontale Места за живеене Занъкът на Принц Афсол Фингел

#19184
- Мамка му! - извика Афсол: He й позволявай да пътува до Кросфайър Муунлайт и ще бъде добре Като ce върна ще ce разправя c тези негодници. Пази Силиа, следи я, а ако онези ce опитат да я наранят, ги убий.
Афсол ce качи на гърба на Исай и й нареди да лети: Информацията, която Сандреа му беше дал, беше обезпокояваща Надяваше ce всичко да ce размине добре, докато ce върне: После сам щеше да убие онези негодници.
#19185
Сандреа вдигна ръце: He можеше да повярва, че Афсол просто така си тръгна
#19186
Сандреа беше удивен от рязката промяна на Силиа. Разбира ce, тя все още отказваше храна и сънуваше кошмари, но липсата на Афсол й донесе истинска радост. He можеше да я познае: He излизаше много навън, само до двора, но и това беше достатъчно: Беше решила да засади най-различни цветя и от сутрин до залез слънце беше в цветната си леха: Принцът намери сестра си да седи в едно кресло библиотеката. Изглеждаше доста изморена, може би така щеше да спи по-спокойно:
- Как си, Силиа? - попита Сандреа, сядайки срещу нея.
#19187
- Изморена. - отвърна принцесата. Успях да купя доста луковички и ги засях: Ще отнеме известно време; докато цъфнат, но какво пък:
#19188
Ще цъфнат, ще видиш. усмихна ce Сандреа И знаеш ли защо? Защото ти ce грижиш за тях, а аз знам, че го правиш c много любов и търпение. Радостта ти обаче не е породена само от няколко луковици, нали?
#19189
- Батко го няма, а това ме радва наистина много. Няма да може да ме командва, да ми повишава тон и да ме плаши: - отвърна Силиа
Истината беше че Силиа цял ден лъжеше Сандреа, че изяждала ястията си. По-големият й брат й позволяваше да ce храни сама, а тя даваше храната си на вълчицата. Нямаше да сложи и залък в устата си повече: Знаеше обаче, че това няма да трае вечно: Афсол скоро щеше да ce върне и Силиа отново щеше да ce върне в ада:
#19190
Сандреа въздъхна:
- Разбирам те. - изрече той, макар това да не беше напълно вярно: Много трудно ще оправите отношенията си Афсол, но вярвам, че някак ще го постигнете: Възнамеряваш ли да му простиш?
#19191
Силиа погледна към брат си.
- Ти шегуваш ли ce? - извика Силиа: Да му простя означава, че съм съгласна, че по някакъв начин съм го заслужила- Да му простя означава да позволя това да ce повтаря: Няма как да стане, батко. поклати глава принцесата.
#19192
- Съгласен съм c теб: Подобно нещо не бива да ce прощава, дори това и да ca най- близките ти. - отвърна Сандреа: Аз ще те оставям, изглеждаш доста изморена: По-добре е да си легнеш, иначе ще заспиш в креслото и ще ce схванеш.
#19193
Силиа кимна и ce отправи към спалнята си- Наистина ce чувстваше доста изморена и имаше нужда от сън:
#19194
Дейвид дойде до дома на Афсол и пъхна една покана пОд входната врата
Zeчlog
@o (ан~
(o Фарто
Фн ганхнжте
(a
от 2OOOe
#19195
Афсол ce зарадва, че бързо успя да изпълни мисията си и да ce прибере: Той завари Силиа в двора да прекопава почвата и ce приближи до нея.
- Какво правиш по тъмното, Сил? - попита я принцът:
Силиа ce изправи и Афсол силно я прегърна
Радвам ce да те видя. Започнала си да излизаш, това добре:
#19196
И аз ce радвам да те видя: излъга тя: Силиа ce разтрепери от ужас: Защо му беше на Афсол да ce връща толкова скоро? Тя не отвърна на прегръдката му, нито намираше правилен отговор на казаното от него: Принцесата ce отскубна от него и влезе в замъка Докато вървеше към всекидневната, Силиа усещаше силна болка в гърдите: Пръстите и бяха изтръпнали и имаше чувството, че не й достига въздух: Тя седна на дивана и започна да разтрива като полудяла шията си. Имаше чувството, че нещо невидимо ce опитва да я удуши:
#19197
Сандреа беше зърнал Силиа и отиде да провери как е тя. Очите му ce разшириха от изненада, когато забеляза в какво състояние беше изпаднала. Той веднага ce приближи до нея и хвана треперещите й ръце в своите: Принцесата беше зачервила шията Си:
- Силиа, контролирай дишането си. - изрече спокойно Сандреа: He умираш, повярвай ми. Поеми си дълбоко въздух и опитай да ce успокоиш
#19198
Силиа слушаше указанията на Сандреа В началото изобщо не й ce струваше, че това ще помогне, но след като започна да диша дълбоко, паник атаката й започна да отшумява. Въпреки това, не беше особено спокойна
Той ще ме убие: изхлипа принцесата:
#19199
Сандреа не предполагаше; че Афсол ce e върнал:
За кого говориш; Силиа?
#19200
Силиа обви ръце:
- Батко ce върна: - отвърна тя: Излъгах Го, когато ми каза, че ce радва да ме види. Ако бях казала истината, която e, че не ce радвам да го видя, сигурно щеше да ме набие: Сега пак ще го стори: Също като негодника Страфорд: И той така правеше:
#19201
Сандреа въздъхна
- He ce тревожи, няма да позволя да ти стори нещо. He мисля, че и той би ти сторил нещо след онова, което стана преди дни. - изрече принцът. Отивам да ти донеса вода. Мъжът излезе От всекидневната и забеляза Афсол да стои облегнат на стената:
Виждаш ли до къде я докара? изсъска шепнешком:
#19202
Афсол си пое дълбоко въздух и издиша бавно: Той влезе във всекидневната и застана пред Силиа. Погледна я в очите и успя да надникне в спомените й: Видя как Силиа изобщо не беше слагала залък храна в устата си. Всичко отиваше за вълчицата й. Принцът изключително много ce разочарова Нямаше да търси сметка от нея, щеше да го стори От Сандреа. Беше я поверил на неговите грижи, а брат му никаква не беше свършил. Афсол напусна всекидневната и слезе в трапезарията, където откри по-малкия си брат. Скъси дистанцията помежду им и удари Сандреа силно c юмрук в корема. Сандреа изтърва чашата вода, която държеше и ce преви на две: Афсол го надигна и го удари c юмрук в лицето, цепвайки веждата му. Удари го още веднъж в челюстта и успя да го повали на земята.
- Оставих Силиа на грижите ти, Сандреа: - извика Афсол. Изобщо не си ce погрижил тя да ce храни, по дяволите!
#19203
Сандреа изстена От болка и бавно ce надигна от земята.
Какви глупости говориш? Ти полудя ли?
#19204
Афсол удари още веднъж Сандреа, поваляйки го отново на земята, след което го изрита ребрата.
- Полудях; да! - извика принцът: Знаех си аз, че нещо няма да e както трябва! Оставил си я да ce храни сама, без никакъв надзор Нищо не е яла от дни.
#19205
Сандреа изстена От болка. Беше изключително разочарован от Силиа. Искаше да й даде повече свобода, не предполагаше, че тя отново не ce храни. Подносът винаги беше празен и той си мислеше, че тя си e изяждала всичко. Очевидно беше успяла да го излъже, при това доста добре
Съжалявам. изстена принцът. He знаех, че не ce храни. Исках просто да ce чувства добре, затова й давах усамотение:
#19206
Афсол изправи Сандреа и го задърпа към изхода на замъка. Отвори входната врата и избута по-малкия си брат навън.
Нямам нужда от теб повече: И сам мога да ce грижа за Силиа. Уверих ce, че на теб не мога да разчитам.
#19207
He можеш да ме изгониш изрече Сандреа: Стига си вършил глупости
#19208
Афсол скръсти ръце:
- He мога ли? - извика принцът. Чий e този замък мой! Мога да правя каквото си поискам: Върви си намери друго място за живеене:
Влез, за да отговориш.