Докато чакаше Силиа да ce нахрани, Афсол премисляше станалото. Отново беше прекалил: He биваше да ce държи така със Силиа, но тя очевидно нямаше намерение да промени поведението си Беше по-ядосан на Сандреа. Разбираше Силиа до някъде, тя все още ce страхуваше, че може да бъде отвлечена дори и от този замък; но не предполагаше; че Сандреа ще постъпи така. Той трябваше да ce увери, че сестра им ce храни.
- Съжалявам, Силиа. He биваше да ce държа така c теб: - въздъхна Афсол: Разбирам страховете ти, но не мога да ти позволя да ce погубиш от глад. Знам, че e трудно, но трябва да повярваш, че няма да позволя на никого да те отвлече, докато съм тук. Няма нищо нередно c храната ти, Сил. Какво искаш да сторя, за да повярваш; че това няма да ce повтори отново?