Dragontale Места за живеене Занъкът на Принц Афсол Фингел

Афсол недоумяваше какво ce случи. Принцът ce изправи рязко от мястото си, горещият чай не го беше изгорил, но ръцете на Силиа бяха зачервени:
Сил, какво става? объркано попита той Силиа.
Сестра му изглеждаше така, сякаш всеки момент щеше да припадне:

А-аз: . Силиа ce разтрепери от страх Чаят беше-. о-отровен:
Принцесата ce сбогува мислено c приятелите си: Афсол ей cегa щеше да я убие:

Афсол реши да не показва чувствата си. Беше ядосан, разочарован, ужасен и какво ли още не, едновременно: Въпреки това, той реши да остане безразличен. Силиа и без това изглеждаше доста зле, не искаше да я плаши още повече:
- Добре, успокой ce. - изрече той и я хвана за ръка. Трябва да измием ръцете ти.
Заведе я кухнята и пусна водата в мивката. Постара ce хубаво да измие треперещите ръце на сестра си, надявайки ce да не e пропуснал нещо. След като приключи, той огледа роклята и краката й. He изглеждаше по тях да има следи от отровния чай: Вдигна очи към лицето на Силиа:
- Сил, добре ли си? Пребледня доста. - изрече Афсол:

А3. . добре съм. съвсем тихо отвърна Силиа-
He беше добре, не ce чувстваше така Силиа направи крачка встрани и ce свлече ръцете на Афсол

Афсол успя да задържи Силиа и я вдигна на ръце, след което я отнесе в стаята й. Постави я върху леглото и отиде да вземе мехлем против изгаряния: Намаза изгорените и ръце и отиде да почисти разлятия чай. След като го стори, Афсол седна върху дивана и потъна в мисли. He можеше да повярва, че Силиа ce беше опитала да го убие: Нямаше никакво намерение да наранява физически повече, изглежда, че беше прекалил твърде много c боя, който й тегли.
- може би си заслужих това. - изрече Афсол:

Нариса дойде до дома на Афсол и остави една бележка под входната врата.
"Евдемия ви кани на лов довечера.

Сандреа ce прибра в замъка и отиде първо да види как e Силиа. Силно ce надяваше Афсол да не я наранил, докато него го няма. Принцът почука на вратата на стаята на Силиа, след което я отвори, но не я намери там. С бързи крачки ce запъти към всекидневната и намери Силиа, седяща в едно кресло:
Хей, сестричке: усмихна ce Сандреа и ce приближи до Силиа. Как си?

Силиа много ce зарадва да види Сандреа Тя стана от мястото си и силно прегърна по-големия си брат_
Добре съм, колкото мога- отвърна принцесата Афсол след малко ще е готов c вечерята:

Сандреа отвърна на прегръдката на Силиа и въздъхна.
- Добре: - изрече той. Афсол не ce e държал лошо c теб, нали?

- Яденето насила и заключването нощем, за да не избягам добро държание ли e? - попита Силиа: Още повече ме е страх от него. Имам чувството, че всеки момент може да ме убие:

Сандреа беше доста учуден. Какво го беше прихванало Афсол пък сега?
Защо говориш така, Силиа? Има ли нещо, което не ми казваш?

Силиа тежко преглътна-
Аз - опитах да го отровя: плахо отвърна Силиа He ми ce мисли какво e намислил да стори € мен:

Сандреа беше силно изненадан: He можеше да повярва, че Силиа би стигнала до там да ce опита да убие Афсол. Принцът нямаше никаква представа как двамата щяха да оправят сериозно разклатените си отношения
Изненадан съм, Силиа И някак разочарован: Сандреа реши да не крие чувствата си относно ситуацията Двамата c Афсол трябва да спрете да ce наранявате взаимно. Вече не ми ce мисли какво може да ce случи да разбирам от къде e било породено това ти решение: He те обвинявам: Направила си между вас. Нито АфСОл, нито ти сте прави. Той не беше прав да постъпва така го, защото си смятала, че това най-правилното решение теб, нито ти си била права да постъпиш така С него: в онзи момент. Как Афсол ce отърва? Макар и напълно

- Избутах чашата c чай от ръцете му преди да отпие: - отвърна Силиа: Аз щях да го убия: Самата аз още не мога да повярвам на това-

- Постъпила си правилно като си го спасила в последния момент: - изрече Сандреа. Това не си ти, Силиа. И това не e той. He мога да позная и двама ви. Винаги сте били загрижени един за друг, никога не сте ce наранявали, сега не мога да си обясня какво ви става. Афсол започна цялата тази неприятна ситуация като реши да те набие, защото отказваше да ce храниш. И ти не беше права. Разбирам, че тe e страх, но ние непрестанно сме до теб, нямаше да позволим на някого да те отвлече: Даже можехме да накараме драконите ти да бъдат неотлъчно от измъчвате Това как ще бъде поправено не знам. теб, а вълчицата ти да те пази, докато спиш: И двамата сте виновни, ако трябва да бъда честен: Сега това не мисля, че е важно: Злината беше сторена и двамата ce

- предишните си отношения със Силиа Афсол беше застанал до вратата, за да уведоми Силиа, че вечерята Принцът ce прокашля и Сандреа и Силиа ce e готова, когато чу гласа на обърнаха към него: Сандреа. Беше останал да подслушва разговора им. Трудно щяха да възвърнат Вечерята e готова: - изрече той Радвам ce, че ce върна на време, Сандреа. После трябва да поговорим

Силиа и Сандреа последваха Афсол към трапезарията. Принцесата изобщо не искаше да ce храни, но никакъв избор нямаше Силиа въздъхна, когато видя пилешката супа. Омръзна й да ce храни само c пилешко: Тя взе купичката си в ръка:
Отивам да ce храня в стаята си:

Силиа остави купичката на масата и седна на стола- С неохота започна да ce храни-
Искам да ce прибера в замъка си:

- He мисля така. - отвърна Афсол: Сядай си на мястото и си изяж супата. Сигурен съм, че като отидеш в стаята си, ще я изхвърлиш през прозореца или ще я дадеш на вълчицата си.

- Пълен абсурд! - извика Афсол: Това си го избий от главата. Тук си в пълна безопасност, Силиа. Нито Конър ще те тормози, нито никой.