Dragontale Места за живеене Занъкът на Принц Афсол Фингел

Набих я: поправи го Афсол: Нямаше как да позволя да продължи да гладува. He й остава много, ако реши да ce държи по този начин:

Ha Сандреа му идеше да ce нахвърли върху Афсол, но нищо нямаше да постигне c това.
- Ти си ненормален! Точно Силиа ли? Никога не ми e минавало през ум, че можеш да й причиниш подобно нещо. Помня как поставяше Силиа пред всичко останало, a сега ти си този, който най много я наранява. - изрече Сандреа: Какво искаш? Да те намрази ли? Защото това със сигурност ще стане: Интересува ли те изобщо как ce чувства тя?

Афсол въздъхна
- Искам тя да е добре: - отвърна той Ако не взема нещата в свои ръце, тя ще ce погуби:

- Ти ще я най-много. От малка те има за свой погубиш, глупако: - извика герой Сандреа. Остави физическите рани, те идват и си заминават: и те обича повече от себе си дори. Имаш ли представа какво ми каза, когато влязох да видя как e? Мисли си, че ще отидеш да я Помисли за онова, което е в душата й. От всички хора на този свят, ти я нарани биеш; защото не e могла да заспи. Това ли целиш? Тя да живее в непрестанен страх, че ако не прави това, което искаш, ще яде бой? Ако това e целта ти, чудесно, на прав път си. Сандреа си пое дълбоко въздух и издиша бавно: Какво стана c няма да позволя на никой да те докосне c пръст"? Или пък си го казал, за да можеш ти да си изкарваш гнева върху нея. С какво си по-различен от Конър, по дяволите?

Афсол ce разгневи и удари Сандреа юмрук в лицето: Брат му изгуби баланса си и падна на земята.
He смей да ме сравняваш c онази отрепка втори път! изсъска Афсол и напусна всекидневната, a след това и замъка.

- И двамата сте еднакви: - извика Сандреа, но нямаше кой да го чуе:
Мъжът отиде да погледне раната си Нямаше представа какво да очаква Oт Афсол вече Трябваше да измъкне Силиа, но не знаеше как:

Афсол ce обърна към Силиа_
- Няма да те бия, Сил: - отвърна принцът. Легни Си; имаш нужда OT почивка:

Силиа побърза да влезе в замъка и да отиде в стаята СИ Тя съблече роклята си, облече една нощница и легна в леглото си: Вероятно нямаше да може да заспи, но някак щеше да опита:

Афсол ce беше заканил да влезе в замъка, но Сандреа го спря:
- Виждаш ли докъде я докара? - изрече принцът. Страх я е да не я нараниш отново само защото може да ce е издала без да иска на някого. Ти не си нормален; заклевам ce

- Ти не си добре; наистина. Значи ти харесва да я е страх от теб и да използваш този страх срещу нея, за да ce храни? - извика Сандреа: Искаш съвсем да я подлудиш Психиката й и без това напоследък e доста разклатена, a сега още повече: Най-ужасяващото е, че ще трябва да информацията за Клейтън и онези нещастници. Кой знае какво ще й сториш, докато няма кой друг да я защити. я оставя на грижите ти; защото скоро ще ми ce наложи да замина да събера Сандреа влезе в замъка и отиде да провери как e Силиа: He беше заспала, но Си беше легнала Принцът застана до леглото и ca наведе, за да целуне сестра си по челото He ce тревожи, той няма да те нарани. - изрече Сандреа: Опитай ce да поспиш, не изглеждаше никак добре
Мъжът пожела лека нощ на сестра си и ce отправи към собствената си стая.

- Афсол отиде във всекидневната. Наля си чаша уиски и седна в едно кресло: - Въздъхна и вдигна глава към тавана: Чудеше ce как щеше да оправи отношенията си със Силиа след станалото по-рано днес: Тя не само че никога нямаше да му прости, ами вече и нямаше да му ce доверява както преди.

Сандреа трябваше да замине за няколко дни, за да събере информацията за онези нещастници. Най-вероятно вече щеше да научи местонахождението им. Той завари Силиа да седи върху перваза на прозореца на стаята си: Сестра му щеше да полудее, когато научеше:
- Силиа, трябва да ти кажа нещо. - изрече мъжът Налага ce да замина за три дни.

Силиа ce ужаси, когато чу думите на Сандреа. Три дни съвсем сама в компанията на Афсол? Нямаше да оживее:
- Батко, моля те, вземи ме c теб: - изрече принцесата: He мога да остана сама c него: Кой знае какво ще ми направи:

Сандреа въздъхна:
- He мога, Силиа. He знам колко опасно може да ce окаже. He мога да изложа живота ти на риск: Афсол вече трябва да си e взел поука. - изрече принцът, макар и самият той да не вярваше на думите си: Избягвай го колкото можеш повече и ce занимавай c нещо, което да те разсее: Ще ти ce налага да го виждаш само когато ще бъде време за хранене: Сандреа ce доближи до Силиа Обещавам да ce постарая да си свърша работата по- и силно я прегърна -бързо. - изрече той и целуна сестра си по челото. Пази ce:
Принцът излезе от стаята на Силиа и влезе във всекидневната, където намери Афсол:
- замина Заминавам за по дълго, отколкото ми ce иска He я тормози и я остави да диша. Засичай я само когато e време за храна Само да си й сторил нещо, направо не знам какво ще става. и не й ce мяркай. Нека бъде спокойна. - изрече мъжът. Достатъчно ужасена беше, когато й казах, че трябва да

Афсол въздъхна. He Силиа, Сандреа трябваше да набие:
- Стига си ми давал инструкции, сякаш гледам малко дете: - изрече Афсол: Нищо няма да й сторя, само ще ce постарая да ce храни:

Сандреа присви очи срещу брат си.
- Силно ce надявам старанието ти да не включва бой. - изрече Сандреа Уникалното ти старание я докара до тук и не съм сигурен има ли начин тя да ce върне назад: Сега ще вървя: Сандреа напусна замъка. Само да приключеше c онези негодници и Клейтън и щеше да измисли начин да измъкне Силиа от лапите на Афсол:

Афсол въздъхна. Нямаше да ce пречка ненужно на Силиа, отдалеч щеше да я наблюдава. Принцът отиде да провери дали има достатъчно продукти за вечеря.

Силиа не можеше да остане в компанията на Афсол повече: Принцесата всеки път умираше от страх; че брат и ще й стори нещо, ако не го слуша Искаше да ce измъкне от тези невидими окови; c които беше окована. He искаше да го прави, чувстваше ce отвратително, но друг начин нямаше: С треперещи ръце и силно биещо сърце, Силиа влезе в библиотеката , където Афсол седеше едно кресло и четеше книга
- Н-направих чай. - изрече принцесата и остави чашата върху писалището: Сложих лъжичка мед, както ти харесва:

- Благодаря, Сил: Афсол надигна чашата към устните си: - изрече Афсол и докосна c пръсти чашата. Чаят беше горещ; но принцът така го предпочиташе Идеален e за пиене, а ментовия аромат e страхотен:

Hа Афсол малко му оставаше, за да отпие от чая: Силиа стисна очи: He можеше да позволи брат и да умре-
- He го пий! - извика принцесата и побърза да избута чашата от ръцете на брат си:
Горещата течност ce разля по ръцете и, изгаряйки ги, но това не беше от значение: Силиа не можеше да повярва, че ce опита да убие Афсол: