Таверната

Мирисът на дим и алкохол се оказва изненадващо уютен за повечето хора. Тук е чудесно място за прекарване на времето ви в разговори с останалите хора и пиене на алкохол.
Водка - 70 злато (дава 10 опит)
Уиски - 150 злато (дава 25 опит)
Абсент - 300 злато (дава 50 опит)
Ейл - 500 злато (дава 70 опит)
Вино - 750 злато (дава 100 опит)
Коняк - 1000 злато (дава 130 опит)
Бренди - 2000 злато (дава 230 опит)

Елвира беше в таверната от рано и се наливаше вече няколко часа. Всички се чудеха как още не е изпаднала в алкохолна кома и не е умряла. Жената обаче нямаше такива притеснения, това бе последното, за което да мисли. Тя вече не знаеше и колко точно беше изпила, но бе смесила няколко вида алкохол. От време на време отиваше залитайки до тоалетната, за да повръща, сетне се връщаше и продължаваше да пие. Край нея имаше няколко празни бутилки от няколко вида алкохол и след като тя изпи и последната капка абсент, вдигна ръка за да повика бармана.
- Бутилка бренди, моля! - извика жената и изхълца.
Барманът се доближи до нея и ѝ поднесе бутилката.
- Това се равнява на четири чаши бренди, госпожице.
- Добре. - сви рамене жената. - Ще ти платя, не се тревожи.
- Здравето ви ме тревожи повече. Ако продължавате...
Елвира вдигна ръка, за да го прекъсне.
- Няма значение, нищо ми няма. - изрече тя, хълцайки.
Тя си сипа в чашата от брендито и отпи голяма глътка. Алкохолът опари гърлото ѝ и тя въздъхна.

Афсол беше излязъл на дълга разходка и преди да се прибере в замъка си, реши да мине през таверната и да пийне едно. Той влезе вътре и застана на бара.
- Чаша уиски, моля.
Барманът кимна и наля на принца желаното. Афсол чу силната му въздишка и забеляза, че гледа нещо зад него. Принцът инстинктивно се обърна и забеляза Елвира да пие на една маса, а край нея редица бутилки от различни алкохолни напитки. Афсол се притесни, изглежда бе изпила доста. Той взе чашата си и отиде при нея.
- Елвира? Добре ли си?

Елвира възкликна.
- Я! Причината за всичките ми проблеми. - засмя се силно маркизата и забеляза чашата в ръката на Афсол. - Уиски? Трябва ти нещо по-добро.
Жената размаха ръка към бармана.
- Дай една чаша абсент на момчето. - провикна се тя, заваляйки думите.

- Няма нужда. - изрече Афсол и отказа поръчката. - Елвира, защо пиеш толкова? - посочи той бутилките. - Няма да се чувстваш добре.

Елвира се засмя.
- Пука ли ти наистина? - изрече тя и отпи голямо количество от брендито си. - Аз от известно време не се чувствам добре, но ти така и не забеляза. - жената беше почервеняла от яд. - Беше зает да се обвиняваш за неслучили се неща.

Язвителната ѝ забележка нямаше как да бъде подмината, но жената беше права.
- Пренебрегнах те, знам. Държах се лошо и със Силиа, а не го заслужавате. Притесних се, когато научих, че не се беше прибрала. В замъка си ли беше?

Елвира вече беше раздразнена.
- Интересува ли те наистина? - вирна вежда тя. - Как въобще си забелязал, че ме няма? Принципно си зает да мислиш за онова, което Борто стори с Малена.
Жената се сети за друго и избухна в смях.
- Ех, жалко че Каво не е тук. Щяхте да си организирате "влаковеене", така поне щеше да имаш реална причина да ревеш! - кресна накрая тя.

Афсол тежко въздъхна. Познаваше Елвира и знаеше, че тя реално не мисли тези неща, които изричаше в момента. Отдаваше поведението ѝ на алкохола.
- Права си. - отвърна спокойно принцът. - Позволих на случилото се с Борто да навлезе в ежедневието ми. Знам, че не е истинско, но все пак...

- Хайде пак. - изхълца Елвира и спря за миг, защото не беше сигурна дали няма да повърне, ако си отвори устата. - "Не е истинско, ама..." Гледай си работата! Наистина, ако продължаваш да мислиш за онзи несъществуващ скапаняк, ще те зарежа!

- Съжалявам. Опитвам се да не му придавам значение. - отвърна принцът. Той си допи чашата. - Искаш ли да тръгваме?

- Не. Ти като искаш си тръгвай, аз ще си намеря компания за вечерта, защото вече ми писна да те чакам. - кресна жената. - Да се бе случило наистина, щях да разбера, пък то...
На Елвира ѝ се повдигна и тя замълча.

Афсол присви устни. Не можеше да ѝ позволи да си тръгне с някоя пияница или да скита из улиците в това уязвимо състояние.
- Съжалявам, но не мога да те оставя да се скиташ самичка в този час. - изрече той. - Нека се уверя, че ще се прибереш невредима.

Елвира се засмя.
- Много си загрижен за здравето ми, но явно не и за удоволствието ми. - изсумтя жената. - Нямам нужда от помощта ти и сама мога да се прибера при онова грозно чучело. Заради теб, пак трябва да ѝ гледам грозната мутра.

Афсол въздъхна.
- Сега ще се върна.
Той отиде да плати сметката си, сетне се върна при жената.
- Хайде, ще те изпратя.

Афсол плаща 75 злато и Исай получава 25 опит.

Елвира въздъхна и изпи брендито си. Тя отиде на бара и плати бутилката, която бе купила. Двамата с Афсол излязоха и тя сви в ъгъла, за да повърне. Не се чувстваше особено добре вече.

Елвира плаща 4000 злато, а Амалтея получава 920 опит.

Блейд влезе в таверната и застана на бара.
- Петдесет чаши бренди.
Барманът се опули насреща му. Не беше чул правилно.
- Колко казахте? - засмя се нервно той. - Стори ми се, че казахте петдесет.
- Точно така - казах петдесет. - отвърна Блейд.
Барманът още повече се учуди.
- Да се самоубиете ли искате? Сигурно има и по-лесни начини.
- Има, да, но това няма да ми се случи. - сви рамене мъжът. - Имате ли изобщо толкова?
Мъжът зад бара кимна и отиде в склада зад бара. Върна се скоро след това, мъкнейки две каси с бутилки.
- Това се равнява на петдесет чаши.
- Наливайте тогава. - усмихна се Блейд.
Нямаше да умре, нямаше и да го боли глава утре, но щеше да изпитва малък дискомфорт. Барманът бе започнал да му налива и Блейд пиеше ли, пиеше. След около два часа, мъжът плати на бармана, стана най-необезпокоявано от мястото си и си тръгна без дори да залита. Барманът дълго гледаше входната врата, с широко отворени очи.

Блейд плаща 100 000 злато, а Джилонг получава 11 500 опит.

Катрин влезе в таверната и си поръча чаша бренди. Изпи го набързо, сетне показа декрета си, плати и си тръгна.

Катрин плаща 1000 злато, а Церсей получава 230 опит.

Елвира се телепортира в таверната в Еритос и застана на бара, сетне си поръча чаша коняк. Тя го изпи на един дъх, показа декрета си и си тръгна.

Елвира плаща 500 злато, а Амалтея получава 130 опит.

Юки влезе в еритоската таверна и седна на един от столовете пред бара.
- Искам четиридесет чаши бренди. - с неутрално изражение обяви лисицата.
- Госпожо... четиридесет чаши бренди?! - опули се съдържателя. - Не мога да Ви продам подобно количество, Вие сте дама! Няма да оцелеете.
- Остави грижата за оцеляването ми на мен и изпълни заръката ми. - незаинтересовано отвърна Юки, хвърляйки на тезгяха малък чувал с 20 000 злато вътре.
Съдържателят не можеше да повярва на случващото се, но повторно вглеждане в жената седяща на стола пред него го принуди да присвие очи. Както и да се погледнеше, не приличаше на човешка жена. Възрастният мъж въздъхна и наля заръчаните чаши, подавайки ги една по една на клиентката. След като чинно изпи до дъно всяка чаша, жената стана и си тръгна, не изглеждайки ни най-малко повлияна от огромното количество алкохол. За Юки разбира се, това беше лесна работа. Алкохол, създаден от човеци никога нямаше да ѝ подейства.

Юки плаща 20 000 злато и получава 9 200 опит.

Елвира дойде в таверната и седна на една от масите, сетне си поръча бутилка вино. 

Силиа дойде в таверната и забеляза, че Елвира седи сама на една от масите. Тя си поръча бутилка вино и се самопокани на масата на жената.
- Здравей. - изрече тя. - Тежък ден, а? 

- И още как. - въздъхна Елвира и отпи голяма глътка от чашата си. 

Серена беше решила да посети таверната. И без това простотиите на Клара единствено ѝ докарваха по-голямо желание да пие. Момичето се зарадва, когато видя Силиа и Елвира и се присъедини към тях.
- Надявам се нямате нищо против. - усмихна се тя.

- Разбира се, че не! - усмихна се Силиа. - Както е тръгнало, може да се превърне в парти, ако се появят повече хора.