Имение - Черна роза

- Разбирам Ви... - тихо отвърна Делина. Естествено, че разбираше. Доста пъти беше гледала тази постановка, със себе си в главната роля. - Нали не смятате наистина да поръчате убийството ѝ?

Беатрис отпи още от водата, сетне се засмя.
- Не, прекалих с това. Наистина съм в добри отношения с наемен убиец, но за съжаление, доколкото знам, тя също е. Няма да ѝ посегне. А други не познавам, нито имам намерение да посещавам Шиера. Просто се опитвах да я сплаша. - отвърна тя.

- Аз наистина съм объркана. Познавахте ли тази жена? - изненадано попита Делина.

- Не и лично, но след като ме е виждала в дома на Арус, това означава че и тя също е ходила там. Той отвреме-навреме споменава лисици, така че подозирам, че и той и Крис я харесват, вероятно също са ѝ клиенти. Познавам ги добре, дори и да им разкажа историята, няма да я наранят.

Това не звучеше логично, предвид казаното от Нана по-рано, но Делина реши да замълчи относно разговора си с нея. Лейди Беатрис имаше достатъчно проблеми на главата си в момента.
- Аз също съм добра приятелка и с двамата, та мога да потвърдя, че Крис рядко взима поръчки, в които жертвата е жена. Обикновено, когато го прави, тя трябва да е наистина отвратителен човек. Не искам да звучи сякаш я защитавам, но... тя е просто куртизанка.

Беатрис отново въздъхна.
- Съгласна съм, наистина не знам какво ми стана. Много ми се насъбра. Така или иначе трябва да споделя всичко това с майка си, просто предполагам, че ми се искаше да избягам от това, което ще последва. - наведе глава жената.

Делина кимна.
- Разбирам, не звучи като лесен разговор за провеждане. - отвърна тя. Не знаеше какво повече да каже, без да издаде личния си опит.

Беатрис допи водата си, сетне остави празната чаша на масата.
- Съжалявам, съсипах всекидневната ти. Ще ти помогна да почистиш, поне да е имало истинска полза от работенето ми като прислужница. - ядно изрече жената.

Делина се чувстваше неудобно, но не желаеше да противоречи на жената, затова ѝ позволи да помогне с почистването, не след дълго, двете се справиха. Тъй като виното не бе престояло дълго, успяха да изчистят килима без да останат петна.
- Благодаря. - усмихна се жената.

- Не се притеснявай, приеми извиненията ми. Единствено те моля тази среща да си остане между нас. Наистина няма да мога да понеса още слухове по свой адрес в този момент. - отвърна тя, сетне пожела лек ден и си тръгна.

Едва след като изпрати жената, Делина се сети откъде ѝ бе толкова позната. Преди време, един лорд на име Пейтън Клемингс бе разпространил слухове, че самата Беатрис изкарва златото си като куртизанка, в последствие лордът бе изчезнал внезапно. Мислейки си за това, зениците на бившата куртизанка се разшириха от почута. Нима заплахата на Беатрис към Нана бе истина? Ако по нейна заръка Пейтън Клемингс бе изчезнал, казваше ли истината, че няма да посегне на живота на другата куртизанка?! Делина реши да посети Арус и Крис, трябваше да разбере какво се случва тук.

С известни усилия, Серена успя да открие дома на Делина и почука на вратата.

Делина чу почукване на вратата си и отиде да отвори. След последната случка с онази Нана и лейди Беатрис, вече не знаеше какво да мисли. Изненада се, когато видя непознато момиче на прага си.
- Извинете, кого търсите? - попита жената.

- Ако името ти е Делина - теб. - засмя се Серена. - Аз съм Серена Калахан, идвам от Еритос, защото трябва да ти предам това. - тя извади напред клетката с хамстера. - Записала си се на събитието на узур.... кралицата ни и се паднахме да го гледаме заедно. Аз свърших моята част.

Делина си спомни, че действително се бе записала на нещо такова.
- Разбирам. Добре, колко дни трябва да се грижа за това животинче?

- Поне два. После можеш да го върнеш в еритоската арена за двубои. Пожелавам ти успех. - отвърна Серена, сетне пожела лек ден и се отдалечи малко от имението, за да използва кристала си за телепортация. Не искаше тази жена да вижда това.

Делина се прибра с хамстера вътре и отиде да провери какво има в шкафа си с храна. Намери малко сирене, както ѝ зеленчуци и реши да ги предложи на животното. Хамстерът изяде сиренето, но не докосна зеленчуците.
- Надявам се да ти е добре тук. - усмихна се жената.

След като хамстерът бе харесал сиренето от предния ден, Делина бе излязла да купи още. Завърна се и предложи още няколко парчета на животинчето, а то лакомо ги изяде.
- Изглежда това ще мине добре. - усмихна се жената.