Търсене

Арената ги посрещна с познатата миризма на прах, кръв и нагорещен камък. Никс още щом прекрачи вътре, се промени. Тялото ѝ се сниши. Мускулите се напрегнаха. Очите ѝ се фиксираха напред. Адриан забеляза това и леко се ус…

Миризмата на конюшните го удари още преди да стигне входа. Същата. Отвратителна. Упорита. Само че този път нещо беше различно. Ръката на Адриан за миг се спря върху дръжката на меча на кръста му. Новото усещане още беше …

Тренировъчният лагер вече беше почти неприятно познат. Шумът от млади дракони, командите на инструктори и хаотичното блъскане на люспести тела се смесваха в обичайния фон. Един от инструкторите видя Адриан и Никс още отд…

Ковачницата се чу много преди да я видят. Метал върху метал. Глухи удари. Пращене от нагорещени въглища. Миризмата на пушек и желязо висеше тежко във въздуха. Никс наостри внимание веднага. Адриан хвърли кратък поглед къ…

Лечебницата миришеше по същия начин, както всеки път. Билки. Чисти бинтове. И онзи специфичен стерилен аромат, който Адриан никога нямаше да хареса. Лечителят ги видя още преди Адриан да каже нещо. — Толкова скоро? Адриа…

Пътят към лечебницата беше тих. За първи път от няколко дни без ясна следваща цел за убиване. Никс вървеше до Адриан по-бавно от обикновено. Не куцаше. Но умората си личеше. Дишането ѝ беше по-тежко. Походката ѝ — малко …

Гилдията на драконоубийците ги посрещна както винаги — със стара кръв, метал и мъже, които твърде много харесват собствените си оръжия. Но този път атмосферата се промени в мига, в който Никс прекрачи прага. Тя вече не и…

Пещерата този път беше по-тиха. Твърде тиха. Влажният въздух лепнеше по кожата, а стъпките на Адриан отекваха неприятно между каменните стени. Никс вървеше ниско до земята. Фокусирана. Адриан го усещаше. Нещо имаше. Посл…

Шумът от арената вече не беше нещо ново. Никс го разпозна още преди да стигнат. Походката ѝ се промени. По-ниска. По-напрегната. По-целенасочена. Адриан забеляза това и едва доловимо се усмихна. — Започва да ти харесва. …

Миризмата на конюшните удари Адриан още преди да прекрачи прага. Сено. Кал. Конска пот. И онзи специфичен аромат на място, където никой не е щастлив. Той спря за секунда на входа. — Започвам да ви мразя. Никс изсумтя до …

Когато Адриан се върна към тренировъчния лагер, шумът вече беше познат фон. Ревове. Команди. Удари. Хаос. Рутината започваше да става опасно естествена. Един от инструкторите го забеляза и повдигна вежда. — Черната ти па…

Гилдията на драконоубийците ги посрещна със същата миризма на метал, пот и стара кръв. Но този път усещането беше различно. Първия път Адриан беше дошъл с ранена млада драконица и ограничени очаквания. Сега Никс вървеше …

Пътят към пещерите вече беше почти познат. Почти. Все още миришеше на влага, кал и смърт. Никс вървеше до Адриан с различна походка от предишните пъти. Не просто по-здрава. По-опасна. След арената в движенията ѝ имаше но…

Шумът от арената се чуваше още преди да я видят. Ревове. Удари. Метал. Миризмата на прах, пот и нагорещен камък. Никс наостри внимание веднага. Адриан го забеляза и позволи едва доловима усмивка. — Да. Това е твоето мяст…

Когато Адриан се върна към тренировъчния лагер, шумът беше същият като винаги — млади дракони, викове на инструктори, хаос. Но този път той вече знаеше какво да очаква. Един от инструкторите го забеляза и кимна към загра…

Миризмата на конюшните вече беше неприятно позната. Сено. Пот. Кал. Коне с твърде много зъби и твърде малко уважение. Адриан прекрачи вътре с онова спокойно раздразнение на човек, който знае точно колко жалко е положение…

Утрото в колибата беше подозрително тихо. На Адриан му трябваше секунда, за да осъзнае защо. Нямаше тихо драскане по пода. Нямаше тежко дишане. Нямаше раздразнено черно присъствие, което да го гледа сякаш лично е виновен…

Вратата на лечебницата се отвори с неприятно тихо скърцане. Миризмата вътре беше чиста. Почти болезнено чиста. Билки, спирт, стерилност. Адриан не харесваше подобни места. Никс също. Черната драконица спря още на прага, …

Пещерата мирише на влага, отрова и разложение. Никс върви ниско до земята, по-бавно заради раната, но не и уплашено. Напротив. След тренировъчния лагер в нея има нова тежест. Повече увереност. Повече глад. Съскане проряз…

Работата в конюшните беше точно толкова досадна, колкото я помнеше. До обяд Адриан вече искрено мразеше поне два коня. Един от тях отново се опита да го ухапе. Този път той просто го изгледа студено. — Опитай пак. Конят …

Пътят до тренировъчния лагер вече не му беше нов. Същият шум. Същите млади дракони. Същите кресливи инструктори. Един от мъжете ги позна. — Черната пак ли? Адриан хвърли кратък поглед към него. — За съжаление, да. Мъжът …

Утрото в колибата не беше особено приятно. Студът се беше пропил в дървото, а слабата светлина, промъкваща се през процепите, не правеше мястото да изглежда по-малко жалко. Адриан седеше на ръба на леглото, облегнал лакт…

Камъкът под ботушите на Адриан изскърца сухо, когато той прекрачи прага на Гилдията на драконоубийците. Миризмата на желязо, пот и стара кръв бе напоила въздуха. Никс вървеше до него — по-напрегната от обикновено, с леко…

Към времето, когато стигам до тренировъчния лагер, небето над Еритос вече е потъмняло. Студът се е впил в костите ми, а миризмата на конюшня още стои по дрехите. Не най-блестящият ден от живота ми. Оглеждам мястото. Шум …

Оставям Никс в тренировъчния лагер с последен дълъг поглед. Тя не изглежда особено доволна от идеята някой друг да ѝ казва какво да прави. — Не убивай никого, ако не е част от обучението. Тя не дава обещания. След това п…