Търсене

Лиреа го изгледа няколко секунди напълно безизразно. После бавно каза: — Първо - не съм пипала ничий кон. Кратка пауза. — Второ - след месец работа в конюшня, честно казано, започвам да разбирам защо някой би ги направил…

Лиреа забеляза огньовете още преди да стигне поляната. Смях, музика и твърде много хора за нейния вкус се носеха през студения вечерен въздух, докато снегът тихо скърцаше под ботушите ѝ. Нокс вървеше до нея и оглеждаше с…

Пещерите тази вечер миришеха на мокър камък, лед... и кон. Лиреа спря насред тунела. После бавно присви очи. — Не. Нокс подуши въздуха още веднъж. После още веднъж. — Това наистина е кон. — В пещера. — В пещера. Настъпи …

Когато Лиреа стигна до тренировъчния лагер, ръцете ѝ още миришеха на метал и въглища. Честно казано, започваше да харесва това. Миришеше на истинска работа. На нещо изградено. На нещо, което няма да се опита да ѝ изяде п…

Ковачницата вече имаше собствен звук сутрин. Не просто шум. Ритъм. Метал върху метал. Съскане на нагорещено желязо във вода. Пращене на въглища. Мъжки гласове, които звучаха така, сякаш никой тук не е спал достатъчно от …

Когато Лиреа стигна до тренировъчния лагер, вече беше тъмно, а снегът по улиците на Еритос отразяваше оранжевата светлина на фенерите като тънък слой ледено стъкло. Тя миришеше на: дим, метал, и въглища. Честно казано, з…

Миризмата удари Лиреа още преди да отвори вратата на ковачницата. Горещ метал. Въглища. Дим. Масло. И нещо странно успокояващо в целия хаос. След седмици в конюшнята това място ѝ се струваше почти цивилизовано. Поне нико…

Тази вечер Лиреа носеше лопата. Нокс вървеше до нея през заснежения вход на катакомбите и я гледаше с дълбоко недоверие. — Защо имаш лопата? — Защото последния път една мумия излезе от пода. — Това не отговори на въпроса…

Когато Лиреа стигна до тренировъчния лагер, небето над Еритос вече беше потъмняло, а снегът бавно се сипеше върху дървените огради и покривите на сградите. Тя беше: изморена, миришеше на кон, и имаше подозрението, че в к…

Конюшнята миришеше на мокро сено и лоши решения. Лиреа вече започваше да свързва тази миризма с финансова стабилност, което беше изключително тревожно развитие на характера ѝ. Тя влачеше чувал със зърно през калния двор,…

Този път Лиреа беше донесла тебешир. Нокс я наблюдаваше подозрително, докато тя клякаше до входа на катакомбите и рисуваше нещо по камъка. — Това магически символ ли е? — Не. — Тогава защо изглежда зловещо? — Защото ако …

Тази вечер снегът беше спрял. Това само по себе си изглеждаше подозрително. Лиреа вървеше през северните пещери с фенер в ръка и усещането, че природата подготвя нещо неприятно в отговор на необичайната тишина. Нокс върв…

Когато Лиреа стигна до тренировъчния лагер, вече валеше отново. Не красив сняг. Онзи гаден, мокър северен сняг, който влиза във врата на палтото и кара човек да мрази природата лично. Тя беше: мокра, изморена, и все още …

До момента, в който стигна до конюшнята, снегът вече се беше превърнал в мокра киша, която полепваше по ботушите и правеше всичко двойно по-досадно. Лиреа мразеше кишата. Мразеше и сутрешните смени. А най-много мразеше ф…

Сутринта започна с това, че Лиреа откри Нокс заспал върху масата. Не до масата. Върху нея. Точно върху: билките, тетрадката ѝ, и половината изсушен равнец, който беше подготвяла от три дни. Тя стоя няколко секунди на пра…

Половината проблем с мумиите беше, че отказваха да стоят мъртви. Другата половина беше миризмата. Лиреа вървеше през старите катакомби под пещерите с шал, вързан пред носа, и фенер, който хвърляше дълги сенки по каменнит…

Пещерите под Еритос вече започваха да изглеждат почти познати. Това беше тревожна мисъл. Лиреа вървеше внимателно през тесния каменен коридор с фенер в едната ръка и нож в другата, докато Нокс крачеше напред с далеч пове…

Колибата беше топла само в най-оптимистичния смисъл на думата. Печката пукаше тихо в ъгъла, снегът се трупаше по малките прозорци, а въздухът миришеше на: билки, дим, мокра дървесина, и вечеря, която Нокс вече подозрител…

Когато Лиреа стигна до тренировъчния лагер, небето над Еритос вече беше станало тъмносиньо, а фенерите по улиците хвърляха размазана светлина върху снега. Тя беше: уморена, миришеше на конюшня, и все още беше леко мокра …

Конюшнята беше подозрително тиха тази сутрин. Лиреа не вярваше на това. След две седмици работа тук вече беше научила едно важно правило: ако конюшнята е тиха, значи нещо се готви. Обикновено нещо скъпо. И шумно. Тя носе…

Пещерите този път бяха различни. Не по-тихи. По-стари. Въздухът миришеше на прах, влага и нещо сухо, което Лиреа веднага намрази инстинктивно. — Това място вони на гробница — промърмори тя, докато фенерът осветяваше древ…

Когато Лиреа стигна до тренировъчния лагер, вече се стъмваше. Фенерите по оградите хвърляха жълтеникава светлина върху снега, а въздухът беше пълен с: дим, драконови ревове, и миризма на изгоряло дърво. Което вероятно оз…

Конюшнята миришеше на: мокро сено, кал, кон, и отчаяние. Лиреа вече беше убедена, че последното идва основно от работниците. Тя влачеше тежка кофа с вода през тесния проход между боксовете, докато отвсякъде я наблюдаваха…

Тренировъчният лагер тази сутрин беше необичайно шумен. Не заради драконите. Заради хората. Млади мъже и жени в нови брони се суетяха из двора с дървени копия, евтини мечове и онзи специфичен ентусиазъм на хора, които ощ…

Пещерите бяха необичайно тихи тази вечер. Това не харесваше на Лиреа. Тишината в места като тези обикновено означаваше едно от две неща: или няма нищо живо, или нещо достатъчно опасно вече е изяло останалото. Нокс вървеш…