Търсене

Пещерите този път изглеждаха още по-студени. Лед беше полепнал по стените на тесните тунели, а всяка стъпка кънтеше прекалено силно в тъмнината. Лиреа вървеше малко по-назад с фенер в ръка, докато Нокс се движеше отпред …

Когато Лиреа стигна обратно до тренировъчния лагер, вече се свечеряваше. Снегът беше спрял, но студът се беше вкопчил в улиците още по-злобно. Ръцете ѝ миришеха на сено, коне и дълбоко съжаление. Тя вече официално мразеш…

Сутрините в Еритос бяха достатъчно студени, за да накарат човек да преосмисли всичките си житейски решения още преди изгрев. Лиреа стоеше пред колибата си с чаша горчив чай в ръка и наблюдаваше как Нокс недоволно се опит…

Снегът валеше ситно над Еритос, когато Лиреа бутна тежката врата на лечебницата. Вътре беше топло. Твърде топло. Миришеше на билки, влажни превръзки и дракони. Някъде от задните помещения се чу: ръмжене, трясък, и нечий …

Лечебницата за дракони се намираше в северната част на града, близо до тренировъчните площадки и оборите. Още пред входа миришеше на: билки, горещ метал, мокри люспи, и онзи специфичен аромат на място, където твърде мног…

Колибата беше тиха, освен пукането на огъня и раздразненото мърморене на Нокс. Лиреа седеше до масата с навити ръкави и внимателно почистваше захапката на рамото му, докато той драматично страдаше върху купчина одеяла до…

Пещерите северно от Еритос миришеха на влажна пръст, студен камък и нещо животинско. Лиреа не ги харесваше още от входа. — Това е отвратителна идея — промърмори тя, докато фенерът в ръката ѝ хвърляше трепкащи сенки по ст…

Снегът около бойната арена беше утъпкан до кал и лед. Миришеше на дим, желязо и изгорели люспи. Нокс седеше до Лиреа с вирната глава и наблюдаваше останалите млади дракони с онова критично изражение, което вече беше запо…

Малката колиба миришеше на мокри люспи. И езеро. И леко на изгоряло, макар Лиреа още да не беше установила как точно е успял да подпали парче одеяло след урок по плуване. Честно казано, не беше сигурна, че иска да знае. …

Два дни по-късно Лиреа вече беше стигнала до извода, че драконите приличат изненадващо много на хората. Говорят прекалено много. Правят лоши решения с огромна увереност. И отказват да признаят, когато са уплашени. В моме…

Тренировъчният лагер беше още по-шумен сутринта. Навсякъде имаше: дракончета, инструктори, дим, крясъци, и поне един човек, който очевидно преосмисляше житейските си избори, докато гонеше зелен дракон около оградата. Лир…

На сутринта яйцето вече беше напукано напълно. Лиреа седеше на ръба на тясното легло в малката си колиба, още полузаспала, с разрошена плитка и чаша чай в ръка, докато наблюдаваше как малкото синьо същество упорито се бо…

Вид: Колиба Крепости стени: Няма Защита: Много слаба Главен дракон Име: Нокс Вид: Син дракон Пол: Мъжки Умения на дракона: Да лети - 1 урок Да се бие - 1 урок Да плува - 1 урок

На следващата сутрин Лиреа вече искрено подозираше, че Еритос колективно е изгубил разума си преди векове и никой не си е направил труда да го спомене на новодошлите. Драконите тук не просто говореха. Те имаха училище. И…

Дъждът в Еритос беше различен от този в Шиера. По-лек. По-тих. Все още достатъчно студен, за да прониква през дрехите, но тук въздухът не миришеше на сол и гниене. Миришеше на бор, мокра пръст и дим от комини. Почти прия…

Дъждът започна още преди залез. Не буря — просто онзи досаден, студен ръмеж, който се просмуква през дрехите и кара дървото на пристанището да мирише на сол, катран и мухъл. Шиера изглеждаше най-честна точно в такова вре…

Пълно име: Лиреа Ашуик Възраст: 22 Пол: Жена Раса: Човек Професия: Скитаща билкарка и аптекарка. Официално вари лечебни отвари. Неофициално знае точно колко напръстник е нужен, за да спре едно сърце, и е напълно наясно с…