Търсене

Афсол благодари на останалите и си тръгна. Афсол получава 28 000 злато, а Мей Ан получава 8400 опит. СУПЕР уикенд бонус

Мей Ан се включи в тази нелепа битка и използва Крясък, убивайки останалите три възрастни дракона. Трябваше да ловуват нещо по-силно, не някакви едва кретащи дракони. 14/14

Афсол дойде след Силиа и зачака останалите.

Мей Ан злобно изгледа Клеодора. Не че имаше шанс тези прости слабаци да не умрат веднага, но тази фукаше ли се? Само ако бе по-силна щеше да я научи, но нищо. Някой друг път. - Хайде, пикльо, изгубих си времето като дойд…

Афсол и Мей Ан дойдоха до пещерите. Принцът поздрави сестра си, сетне двамата влязоха в едната пещера.

Афсол пожела да закупи по една кутия от всеки вид чай. Сервитьорът кимна и скоро се върна с кутиите, опаковани в луксозна подаръчна кутия. Принцът пожела сметката и потисна емоциите си, когато прочете сумата. Един милион…

- Няма проблем, ще ти купя по една кутия от тях. - отвърна Афсол. - За вкъщи ще взема от всеки вид. Имат приятни аромати и вкусове. Не съм очаквал, че едни билки могат да бъдат толкова вкусни.

- Права си, вкусни са. - изрече Афсол. Определено щеше да купи от всеки вид.

Афсол забеляза Далия, но нямаше намерение да се занимава с нея. Слушаше разказа на мъжа с чайовете. Ако му се харесаха, щеше да купи по една кутия от всеки сорт.

- Защото не готви в замъка ми. - отвърна Афсол. - Обстановката тук е чудесна.

- Знам. - изрече Афсол. - Изглежда се удава в семейството ни, Силиа също готви превъзходно, отдавна съм я признал.

Афсол погледна Аша. Тя изглежда искрено се наслаждаваше на храната си. На него също му харесваше, само златото, което трябваше да плати не съответстваше на този лукс. - Трябва да им призная, че готвят наистина вкусно. - …

- Изглежда е, щом не те притиска повече. - усмихна се Афсол. - Все още съм категоричен, че ако те докосне с пръст, ще го изхвърля от замъка си. Не мога да държа такъв човек край нас. Силиа също не би била в безопасност.

Сервитьорът взе празните чинии от предястията и скоро се върна с основните ястия. Сервира им, те му благодариха и продължиха разговора си. - А Силас бе изпратен тук, за да те следи, така ли да разбирам?

- Да, колко жалко наистина. - въздъхна Афсол и превърши с предястието си. Направо щеше да пръсне още злато по Аша. И без това тази вечеря щеше да му излезе през носа, оставаше само да я заведе на почивка, Елвира да научи…

- Да. С покойната ми съпруга често пътувахме. - отвърна Афсол. - Искаш да отидем на почивка?

"И аз, за да ми се разкараш от главата, преди Елвира да си е намерила друг.", помисли си Афсол и отпи от виното си. - Жалко. - отвърна той, след като преглътна още една хапка. - Нищо де, ще се случи.

Афсол опита от ястието си. Беше превъзходно, но определено не заслужаваше толкова огромна сума злато. Богатите явно нямаха проблем да плащат нечувани суми за нещо, което утре сутрин щяха да изхвърлят от тялото си. - Опит…

Сервитьорът се върна с предястията, сетне постави кристалните чаши пред тях и сипа от най-хубавото им червено вино. Афсол му благодари и мъжът се оттегли. - За тази хубава вечеря! - вдигна Афсол чашата си.

- Изглежда искаш да дегустираш тези чайове. - усмихна се Афсол. - Няма проблем.

- Не. - отвърна Афсол. - Не мисля, че е нужен специален повод, за да изведа съпругата си на вечеря. Той тъкмо щеше да каже нещо, когато сервитьорът се появи с две менюта. Принцът отвори менюто и едва не се задави с възду…

Афсол изобщо не искаше да води Аша на това място, но нямаше как. Принцът се опасяваше, че хората на баща му може да са се върнали или да има още, които да не са си тръгнали. Трябваше да извежда съпругата си от време на в…

Афсол се обърна към Силиа. - Искаш ли вече да се прибираме? - попита той.

Афсол забеляза, че Силиа доста се забави. Нямаше представа какво толкова обсъжда с Крисчън сама.

Афсол погледна към горката Силиа и въздъхна. Не искаше да я насърчава да прави неща, които не иска, нито пък щеше да повдига темата пред тези хора. Той отиде да си налее уиски и се върна на мястото си.