Търсене
2080 поста от Афсол Фингел
Афсол и Исай се прибраха. Принцът беше ядосан. - Вече наистина започвам да си мисля, че правиш нарочно. - започна той. - Това не е първият път, в който ме оставяш да се бия сам срещу чудовища. - А все ли трябва да ти паз…
Афсол и Исай дойдоха до ловната зона. Принцът забеляза една сенчеста хрътка и сви устни. Не очакваше толкова силен враг. - Явно този път ще се изморим малко. - изрече той. - Ние ли? - раздразнено попита Исай. - Ти няма д…
Афсол се записа за новото събитие.
Афсол разтърка чело с ръка. Донякъде съжаляваше Аша. - По-добре си избий тези мисли от главата. - изрече той. - Не задълбочавай чувствата си, няма да им отвърна по начина, по който се надяваш. Принцът допи виното си и ре…
Афсол присви очи. Почти предполагаше какво може да чуе. - Какво намекваш?
- Може би? Не, Аша, искаше да се увериш, че съм достатъчно пиян, че да те объркам с Елвира и да се възползваш от това. - горчиво се засмя Афсол.
- Просто се случи? - вирна вежда Афсол. - Извинявай, но ние дори не спим в едно легло. Би ли ми казала защо не отиде в стаята си, а реши да ме последваш?
Афсол извъртя очи. - Един път да спим заедно, когато съм пиян е случайност. Два пъти вече започва да изглежда като шаблон. - отвърна Афсол. - Това ли чакаш? Да покажа слабост и веднага да се възползваш от нея?
Афсол се усмихна. - Мисли? Би ли споделила какви? - попита той и отпи глътка от виното си. - Поредният план, с който да ме вкараш в леглото си?
След вечеря, всички се бяха оттеглили по стаите си. На масата останаха само Афсол и Аша, която продължаваше с нежелание да чопли в чинията си. - Може да спреш, ако си се нахранила. Виждам, че ястието не ти хареса. - изре…
Афсол дойде да си вземе наградата за участие, след което се прибра в замъка си. Афсол получава 200 000 злато.
Афсол ѝ благодари и се отпусна назад в стола си. Надяваше се махмурлукът му скоро да отмине.
Афсол се засмя и мигом съжали. - Това не е така, Сил.
- И представа си нямаш колко е сложно. - горчиво се засмя Афсол. - Вързал ми е ръцете и мога само да си представям какво ще се случи, ако нещо се случи с тази жена.
- Моля те, спри да викаш. - уморено изрече Афсол. - Права си. Ще ѝ дам отвара против забременяване и проблемът ще се реши за сега.
Афсол тежко въздъхна. Гласът на Силиа беше като камбани в главата му. - Не, аз... не знам. Елвира сякаш беше тук снощи. Знаеш, че не бих спал с Аша.
Афсол нямаше представа какви ги е свършил снощи. Помнеше, че пи много и че сякаш Елвира бе с него, но на сутринта беше изненадан, когато видя Аша в леглото си. Не стига това, ами изглежда я беше принудил да бъде с него. …
- Разбира се. - изрече Афсол и целуна Елвира. Нямаше представа какво я беше прихванало, но щеше да бъде с нея колкото можеше повече.
Афсол продължи да се движи в Елвира със същото темпо и скоро достигна до собствената си кулминация. Той свърши в нея. - О, Елвира... - изстена в ухото ѝ. - Наистина ми липсваше.
На Афсол му направи впечатление, че Елвира не се държи така, както се държеше преди. Беше леко вдървена, но принцът реши да не го прави на въпрос. Това, което се случваше беше достатъчно хубаво.
Афсол погали лицето ѝ и се усмихна. - Щом това е желанието ти. Принцът свали и останалата част от роклята на Елвира, сетне разтвори нежно бедрата ѝ. Намести се между тях и проникна в нея. Започна да се движи в нея с умер…
- Няма нужда. - изрече Афсол и се надигна от леглото. Свали бързо всичките си дрехи и отново се надвеси над Елвира, целувайки врата ѝ. Пръстите му започнаха да разкопчават копчетата на роклята ѝ. Отстрани предницата на р…
Афсол продължи да целува Елвира, сетне я вдигна на ръце и отвори вратата на библиотеката. Надяваше се никой да не ги види, докато води жената към спалнята си. Не му пукаше за последствията, нямаше как да не се възползва …
Афсол не се сдържа и задълбочи целувката им. Беше настоятелен, тя му липсваше ужасно много. След няколко секунди, той се отдръпна от нея. - Сигурна ли си, че искаш това?