Търсене

- Аз нямам проблем с мацките... май. - въздъхна Афсол, сещайки се за Елвира.

Афсол въздъхна. - Това е пълна глупост също.

- Аз не искам нищо, само да се прибера. - въздъхна Афсол.

- Аз не виждам смисъл да сме тук. - извъртя очи Афсол. - Тези гнусни животни предлагат само безполезни предмети.

- Изобщо не е добро нещо. Няма такава простотия като "Съдбовен чук", още повече такъв, който ще кара курвите да бъдат твои. Това са пълни глупости! - изсумтя Афсол. - Знаех си аз, че само ще си изгубя времето на това път…

- Това е тайната на живота? - засмя се Афсол. - Това звучи доста глупаво.

- Това е повече от отвратително. - изрече Афсол.

- Не изглежда да е само това. - изрече Афсол и с погнусена физиономия погледна към гущера.

Афсол се погнуси. - Сигурен ли сте, че искате да направите това, Отело?

- Никакъв шанс! - извика Афсол. - Това са пълни глупости.

Афсол скръсти ръце. - И каква е невероятната тайна на живота?

- Няма да се учудя да са роднини с господина тук. - изрече Афсол и посочи Каво, сетне се обърна към гущера. - Какво искаш?

Афсол поклати глава. Защо въобще му беше да се записва за това? - Не съм сигурен дали искам да знам. - въздъхна принцът.

Афсол се плесна по челото. - Тогава ще стоим далеч от пещерата. Нямам намерение да се занимавам с животни.

Афсол махна с ръка. - Няма да коментирам глупостите ти, Каво. Обаче от сега казвам, че няма да участвам в глупави състезания със салати. - изрече принцът и се обърна към Отело. - Опасявам се, че не. За пръв път стъпвам т…

- Трябва да ви предупредя, че ще се държи и много по-отвратително от това. - въздъхна Афсол и прокле късмета си и се обърна към жената. - Радвам се да се запознаем. Дано да мине безпроблемно.

Афсол въздъхна, слушайки Каво. - Аз съм Афсол, приятно ми е да се запознаем. - изрече принцът. - Моля ви, опитвайте се да не обръщате внимание на Каво. Той говори пълни небивалици и нещата, които приказва въобще не са ис…

Афсол дойде до мястото, на което трябваше да се съберат и вяло поздрави Каво.

Афсол дойде и се записа за новото събитие.

Афсол дойде да си вземе наградата. Мъжът тежко въздъхна, когато видя Елвира колко беше изгубила. Въпреки това, нямаше какво да се направи, цялото събитие беше една томбола. Принцът си взе наградата и си тръгна. Афсол пол…

Афсол се чудеше какво да стори. Принцът подкани Зола да влезе. - Ще ти покажа една от стаите, в които можеш да се настаниш. Няма от какво да се притесняваш.

- Не, не е така. Говориш глупости. - изрече Афсол, сетне изцъка с език и въздъхна. - Добре, ще я взема.

- Не, чакай, не може да казваш подобно нещо. - изрече Афсол. - Елвира, стига, сериозно ли нямаше къде другаде да я изпратиш?

Афсол донякъде си отдъхна. Радваше се, че всичко с Елвира е наред, но никак не му се нравеше идеята Зола да живее в замъка му. - Не можеш ли да ѝ наемеш стая в някоя таверна?

Афсол отиде да отвори и се изненада да види Елвира и робите ѝ на прага си. - Станало ли е нещо? Добре ли си?