Търсене

Афсол си пое дъх. Поне не я беше насилил да стори нещо против волята си. Не трябваше да пие, изобщо не трябваше да го прави. - Дори не мога да си обясня как. - отвърна той.

Афсол отрицателно поклати глава. - Помня, че пихме по малко. - отвърна Афсол. - Как се стигна до тук?

Афсол се ощипа. Трябваше да бъде сън, това не можеше да е истина. За съжаление обаче, беше. - Ние... - започна той. - Какво се случи снощи?

Афсол се събуди с известно главоболие. Беше прекалил с алкохола явно. Той опита да отмести ръка и осъзна, че се е оплел в нечия коса. Първоначално му се стори, че е Елвира, но бързо отхвърли тази мисъл. Нейната коса бе к…

- Кратка почивка и ще пробваме отново. - усмихна се той, след което целуна устните ѝ. Не можеше да мисли за други неща, освен за тялото на жената в леглото си. Колко още неща можеше да ѝ покаже...

Афсол забърза малко темпото си. Беше му вече много трудно да се владее. Той обсипваше тялото на Аша с целувки и усети как тя се стяга около него. Гърбът ѝ се изви и тя започна да трепери. Изруга в ума си и още преди тя д…

Афсол кимна и започна да се движи в нея с умерени тласъци. Това го побъркваше, тялото му искаше нещо много по-различно, но нямаше как да ѝ го даде. Тя бе новобранка, не желаеше да я наранява ненужно. Той сключи ръце в не…

Афсол целуна слепоочията на Аша. Тялото му крещеше за освобождение, но ако решеше да го направи сега, щеше да нарани ненужно момичето. - Не се притеснявай. - изрече той и целуна устните ѝ. - Кажи когато си готова.

На Афсол не му трябваше втора покана. Той се върна в леглото и се намърда между краката на Аша. Той погали лицето ѝ и бегло ѝ се усмихна. - Ще те заболи. - изрече той. - Кажи ми когато се чувстваш готова и ще започна да …

Афсол засмука едното ѝ зърно и Аша изви гръб. Сладките ѝ стенания го побъркваха и караха пениса му да пулсира от болка. Нямаше да може да се въздържа още дълго. Той надигна нощницата на Аша още по-нагоре, разкривайки сла…

Афсол целуна и устните на Аша, сетне надигна нощницата ѝ. Ръцете му шареха из тялото ѝ, а устните му оставяха горещи целувки по лицето и врата ѝ. Той се надигна, за да свали ризата си, сетне отново се надвеси над нея. - …

Афсол вече не можеше да се владее. Трябваше да я има и то на всяка цена. Той я вдигна и я прегърна силно, сетне започна да я води към спалнята си. Влязоха вътре и принцът затвори вратата. Положи я върху леглото и се надв…

Афсол обви лицето на Аша с ръце и целуна устните ѝ. Не можеше да мисли трезво. Съзнанието му казваше, че има нещо грешно в цялата тази работа, но Афсол изпъди тази мисъл някъде дълбоко в съзнанието си. Искаше само да се …

Афсол изсумтя. Пенисът му вече беше твърд като скала. Това ли трябваше да се случи? Само един неин стон го накара да се възбуди до болка. Той зарови лице във врата ѝ и вдиша от аромата ѝ. - Аша, какво... - въздъхна срещу…

Когато мина покрай него, Афсол усети аромата ѝ на рози. Той допи останалото от уискито си и вече му беше трудно да се владее. Той я огледа и отзад. Имаше хубаво дупе. Като цяло Аша бе доста красива жена, трябваше да ѝ го…

Афсол се сепна. За какво бяха говорили? - Извинявай. - изрече той, продължавайки да я гледа. - Би ли повторила въпроса си?

Афсол допи уискито си и отиде да си налее още малко. Каза си, че няма да пие повече от това. Той отпи голяма глътка и огледа Аша от глава до пети. Така ли му се струваше или тялото ѝ беше перфектно? Имаше хубави бедра, п…

Афсол се засмя. - Не ти се сърдя, че си помислила това. - изрече той. - Казах, че отивам на мисия и се забавих доста. Случили са се някои съвпадения по време на изчезването ми. Едва ли щеше да си мислиш това, ако Силиа н…

Афсол седна на мястото си и отпи още една глътка. - Дай ѝ време. Седнете и поговорете. - отвърна принцът. - Не го казвам, защото тя е моя сестра, но трябва да започнете с извинение.

Афсол чукна чашата си в тази на Аша. - Наздраве! - изрече той и отпи голяма глътка от уискито си. Това му липсваше определено.

Афсол отново въздъхна. Не беше сигурен дали е добра идея да пие, но какво пък. И вчера беше пил малко. Не помнеше какво се бе случило след това, но го увериха, че нищо лошо не се е случило. - Благодаря! - усмихна се той.…

Афсол въздъхна. - Чудя се какво да правя. - отвърна той.

Афсол стоеше в библиотеката и всячески се опитваше да не пие.

Афсол едва се довлече до замъка на Клара. Все още се чувстваше зле, тялото му имаше нужда от почивка. Той дойде и прочете нещата, които съотборниците му бяха написали. Както винаги, половината бяха луди. Той взе един пер…

Афсол поклати глава. - Не съм, затова и ме нямаше толкова дълго. - изрече той. - Алфред трябва внимателно да проучи тези, които възложиха мисията. Може да са хора на краля, които да опитат да затрият организациите. Пазет…