Търсене

- Може. - отвърна Афсол. - Аз паднах в капана им, Сандреа не успя да убие всичките. Трябва да внимавате повече там, Натаниел.

- Не съм сигурен. Когато отидох на уреченото място, нямаше нищо подозрително. Дойде поръчителят и всички скочиха срещу мен. - отвърна Афсол. - Не мисля, че атаката е била насочена към Братството. Можело е да бъде всеки е…

Афсол въздъхна. - Цялата мисия беше капан. - изрече той. - Целта изобщо не беше истинска. Група хора са измислили този човек и един го е поръчал.

- Да, за да ти нашаря задника с него. - въздъхна Афсол. Двамата се отправиха към стаята на принца и той облекчено въздъхна, когато легна в леглото си. Сандреа му даде едно шишенце с отвара за сън и Афсол го изпи. - Дано …

Афсол тежко въздъхна. - Ще ме подлудите. - изрече той и се обърна към Сандреа. - Моля ти се, помогни ми да ида в стаята си.

- Добре, добре, все едно. - въздъхна принцът. Не желаеше тя да пристъпва по-напред. Син човек да се разхожда в бял халат беше нещо, което нямаше да излезе от съзнанието му скоро. - Аша, може да помолиш Мели да ти помогне…

Афсол се насили да се засмее. - Пред тъмница и мъчения, бих предпочел безлюден остров. - отвърна той.

- Крием Афсол, за да се вижда с Елвира? - учуди се Афсол. - Ще ми се... такава да беше ситуацията.

Афсол разтърка чело с ръка. Мъченията и тъмницата вече му се струваха по-приятни от караниците на Аша и Силиа.

Афсол се стресна и веднага си плю в пазвата. Тези двете искаха да му докарат инфаркт. Той се обърна към брат си. - Моля ти се, - тихо започна да говори. - върни ме обратно там, където ме намери. Не мога повече. Едната е …

Афсол въздъхна. - Никой няма вина. - отвърна той. - Ще трябва да докладвам на Братството.

Афсол изсъска от болка, но вдигна ръка и прегърна Елвира колкото можа. - Радвам се, че успях... да се върна. - изрече той, сетне се усмихна. - Благодаря ти, че дойде.

- Да са ме изнасилили? - Афсол завъртя глава към брат си и мигом съжали. - Слава богу, не. Гърбът ми неприятно опира в канапето, раните болят.

Афсол извъртя очи. Уискито беше толкова близо, но и толкова далеч. Не беше пил от близо месец, не му ли се полагаше глътка поне? - Принципно не бива да приемам заповеди от робиня, но добре. - въздъхна той. - Дано Елвира …

- Не. - отвърна принцът. - Ако съм здрав... онези трите ще ме съсипят.

- В момента да. - отвърна принцът. - Помогни ми.

Афсол бе събрал малко повече сили, но все още се чувстваше отвратително. Той бавно се надигна в леглото си, пъшкайки. - Помогни ми да се облека и ме завлечи до всекидневната. Елвира ще дойде.

Афсол сви устни. Съжаляваше за онова, през което е преминала Силиа, докато го нямаше. - Нямах смелост. - изрече той. - Аз съм наемен убиец... знам как да си отнема живота. Принцът въздъхна. - Нека не говорим... за това. …

Афсол тежко въздъхна. В онази тъмница беше постоянно тъмно, държаха го окован с часове, а може би и дни. Освобождаваха го само когато трябваше да го измъчват. - В онази дупка... времето беше спряло. - тихо отвърна Афсол.…

Афсол събра достатъчно сили, че да надигне глава и да си плюе в пазвата. Силиа съвсем беше превъртяла. - Какво... ти става?

Афсол и снощи забеляза, че нещо не е наред със сестра му, но го отдаде на болката и умората си. - Ще вдигнеш ли... малко завивката?

Афсол дочу отнякъде името на Елвира. Трябваше да я види. - Елвира... - въздъхна той. - Доведи я.

Афсол беше започнал да се унася. След като се чувстваше в безопасност вече, можеше да си позволи да дремне за малко.

- Не. - слабо изрече Афсол. - И лунен прашец... не искам.

Джой дойде да запише Афсол за новото събитие. Надяваше се господарят ѝ да се появи до тогава.