Търсене
2080 поста от Афсол Фингел
Джой дойде да провери какво е новото събитие. Робинята се зачуди дали господарят ѝ би искал да бъде записан за това събитие. Тя сви рамене и записа господаря си.
Джой дойде да вземе наградата на Афсол, тъй като него все още го нямаше. Робинята обясни на организаторите ситуацията и те ѝ връчиха чувала със злато. Афсол получава 200 000 злато.
Афсол реши да си върви и да се приготви за заминаването си.
- Да. - съгласи се Афсол. Не намираше смисъл да опровергава твърденията на Елвира повече. - Права си за всичко, което каза.
Афсол въздъхна. - А аз мислех, че искаш Аша да се разкара по-бързо. - отвърна той. - Вече не разбирам какви са желанията ти, съответно не бих могъл да ги изпълня, ако са толкова противоречиви.
- Тя може да желае много неща, но това, което иска няма да се изпълни. - отвърна Афсол. - След година ще може да се омъжи за друг, от когото да забременее.
Афсол поклати глава. - Май е по-добре да се надявам да си проваля мисията и да се спомина. Това вече наистина не се издържа.
- Като я открия, ще ти кажа. - отвърна Афсол.
Афсол въздъхна и поклати глава. - Имам чувството, че или изобщо не ме слушаш или чуваш онова, което искаш. - отвърна принцът. - Изморих се постоянно да ти обяснявам, че така трябваше да се случи, иначе щяха да се случат …
Очите на Афсол се разшириха от изненада. - Това пък как ти хрумна? Елвира, аз настоявам да поддържаме добри отношения, ти не желаеш. Това не е ли интерес към теб? - изрече принцът. - Нямам интерес към Аша, сватбата ми с …
Афсол въздъхна. - Ясно, няма да спреш. - отвърна унило той. - Няма как да ми омръзне нещо, към което първоначално не съм изпитвал интерес.
- Не виждам причина да правя това. Тя е последният човек, който искам да е с мен на това пътуване. - отвърна Афсол. - Елвира, моля те, вече спри с това.
Афсол въздъхна отново. - Да, нормално е, когато съпругата ти наистина е бременна, а Аша определено не е, затова моля те, спри с тази глупост. - отвърна принцът. - Казах ти какво породи в мен поне малко щастие, от както с…
Афсол вече не знаеше какво да прави с Елвира и поведението ѝ. - Нищо такова не се е случило, Елвира. - отвърна принцът. - Малката ми доза щастие идва от факта, че тази вечер заминавам на мисия и ще си отдъхна поне малко.
Афсол тежко въздъхна. - Това от къде го измисли?
Афсол дойде на партито и изглеждаше малко по-щастлив от обикновено.
Афсол поклати глава. - Съмнява ме, че ще се случи. - изрече той. - Нека се прибираме.
- Добре ли ти изглеждам? Елвира не желае да има нищо общо с мен и вече не знам какво да направя. - отвърна Афсол. - Искам да сме в добри отношения, но тя не желае.
Раменете на Афсол увиснаха. Трябваше просто да се самоубие и да се приключва с този ужас. Той отиде да си налее чаша уиски.
- Изгубих теб, а това е едно от най-ужасните последствия от тази история. - въздъхна Афсол. - Не е минало толкова време, а имам усещането, че между нас зее огромна пропаст. Мога само да си представям колко по-зле ще став…
Афсол разтри чело с ръка. - Защото не беше никак възможно. - отвърна той. - За съжаление, това вече е минало и не мога да променя нещата.
- Баща ми. - унило отвърна Афсол. - Успя да използва слабостите ми срещу мен и му се получи.
- Не залъгвам никого. - отвърна Афсол. - Ситуацията наистина е ужасна и скоро няма да се измъкна от нея, но не желая всеки път да споря с теб за това.
- Това дете няма да е от мен, тогава. Аз съм категоричен, че няма да я докосна.