Търсене

- Принцеса? - учуди се Афсол. - Не ми е известно Аша да я излизала от границите на замъка ми. Какво ти каза?

Афсол се изсмя. - Не, още не е. Обаче трябва да я забременя, за да получи проклетия ми баща престолонаследник, а тя богатство и армия, с която семейството ѝ да спечели там някакви войни. Жалко, че тази таверна не е толко…

Афсол на един дъх пресуши халбата си и пожела още. - Няма, вече и аз започвам да го осъзнавам. - въздъхна принцът. - Вдругиден трябва да се оженя за жена, която нито познавам, нито искам и се моля на когото мога просто д…

- Знам къде е. - отвърна Афсол без да придава особен смисъл на казаното от жената. - Добре, дайте ми най-силната си бира. Няма да е достатъчно, но какво да се прави...

- Нещо смъртоносно силно. Отрова, ако може. - отвърна Афсол и седна на бара.

Афсол реши да посети въпросната таверна. Искаше да се разсее, пък и щеше да изпълни условието на събитието. Той влезе в таверната и се зачуди, когато не видя никого. - Има ли някой? - попита високо, преди да реши да си т…

Афсол и Елвира напуснаха замъка. Принцът се надяваше някой да ги нападне и да го убият, че да се отърве от този кошмар.

Афсол горчиво се усмихна. "Само ако знаеше.", помисли си той, но не посмя нищо да каже. - Съмнявам се, но времето ще покаже. - отвърна принцът. - Искаш ли да се разходим? Имам нужда да избягам от този замък за малко.

Афсол стана от мястото си и доближи Елвира, сетне я прегърна силно. Вдиша от аромата на косите ѝ, сетне зарови ръка в тях. Трябваше да се наслаждава на тези малки моменти, тъй като съвсем скоро нямаше да може. Трябваше д…

Афсол остана на беседката. Баща му се беше постарал да му съсипе живота. Една година беше твърде много време, за да стои далеч от Елвира, но така се налагаше. Трябваше да ѝ каже за избора си и се чудеше каква щеше да бъд…

- Ще бъде твърде подозрително, пък и тази жена нищо не ми е сторила, за да заслужи подобно нещо. Баща ни трябва да убия, но колкото и отвратителен човек да е, не мога да намеря сили в себе си да го сторя. - въздъхна прин…

- Все още не съм сигурен. - изрече Афсол. - Нямам намерение да имам дете от напълно непозната жена, което да не видя никога повече. Само говорех така, но може пък и наистина да не мога да създам дете. Дано е така.

- Имам ли друг избор, Сандреа? - изсмя се нервно принцът. - Освен ако не се случи чудо и не умра до три дни, няма да се отърва. Не желая нито Силиа, нито Елвира да пострадат заради мен. Татко би ги наранил, ако ще означа…

Афсол започна да разтрива слепоочията си. Беше получил главоболие. - Татко ме заплашва със Силиа и Елвира. Открил е Силиа в Калабрия и дори е накарал шпионите си да откраднат Огърлицата от нея. - изрече принцът. - Трябва…

- Силиа не ти е виновна за нищо! - изрече Афсол. - Ти реши да вярваш в небивалици, които сам си измисли. Тя не е курва, нито взима опиум. Принцът не можеше да позволи нещо лошо да се случи със Силиа или Елвира. Можеше и …

- Ти си се превърнал в един отвратителен човек! - извика принцът. - Заплашваш ме със Силиа и Елвира, за да се оженя за Аша ли?

- Ти полудя ли? - извика Афсол. - Не съм влюбен в Елвира и не я намесвай в игричките си. Тя няма нищо общо.

- Какви глупости говориш? - попита Афсол.

Кръвта напусна лицето на Афсол. - Не би посмял. - изрече принцът.

Афсол не можеше да повярва на очите си. Силиа беше взела Огърлицата, нямаше представа как баща им я е взел. - Какво си ѝ сторил? - разтревожено попита принцът.

Очите на Афсол се разшириха от изненада. Как баща му беше разбрал за това? - Сандреа ли ти каза? - попита принцът, все още изненадан.

Афсол беше отвън на беседката. Не можеше все още да измисли добър начин, по който да се отърве от баща си и гостите му.

Афсол въздъхна. Чудеше се какво ще се случи, ако продължава да отказва да сключи този брак. Ако баща му решеше да се застои, за да чака отговора му, това значеше Силиа да не се върне никога. - Дано има някакъв изход от т…

Афсол въздъхна. - Нямам представа, но никак не ми харесва. Трябва да намеря начин да се измъкна от тази ужасна ситуация.

Очите на Афсол се разшириха. - Вие никога не сте била родител, разбирам защо мнението ви е такова. - изрече Афсол. - Като баща изгубил и двете си деца, ще Ви кажа, че по-голяма болка от тази няма. Никога не бих си прости…