Търсене
2080 поста от Афсол Фингел
- Нямам намерение нищо да приемам. - изрече принцът. - Ти започни да приемаш, че децата ти са свободни хора със собствени мнения и желания. Не можеш да ни накараш да се женим против волята ни.
Афсол хвана Елвира за ръцете. - И на мен ми беше казано същото нещо, но нямам намерение да се женя. - отвърна той. - Нито пък имам намерение да създам наследник, ако изобщо мога, за да бъде отделен от мен.
Афсол въздъхна. - Значи си дочула. Не, нямам такова намерение.
Афсол дочу женски гласове отвън и предположи кои може да са. Той побърза да излезе от всекидневната. - Елвира? Трябва да поговорим.
- Ще видим, татко, ще видим. - изсмя се Афсол, сетне отпи от уискито си.
Както и предположи, баща му падна в този малък капан. Афсол вече можеше по някакъв начин да се измъкне от тази ужасна ситуация. - Нямам намерение да опитвам нищо. С Елвира съм си много добре, не си търся друга жена. - от…
На Афсол никак не му стана приятно от изказването на баща му относно Елвира. - Това няма да стане, татко. - поклати глава принцът. - А кое те кара да мислиш, че мога да създам дете? Аз бях мъртъв, няма как да знам дали щ…
Афсол се изсмя отново. - А от мен се очаква да предам по този начин Реа? Дори Елвира? Няма никаква логика в думите ти.
Лицето на Афсол помръкна от ярост. - Казах ти да не говориш така за Силиа! - изсъска принцът. - И мен също не ме интересува, не можеш да ме накараш да сключа брак с тази жена. И като толкова искаш наследници и да се прав…
Афсол с поглед следеше движенията на баща си, сякаш всеки момент щеше да му се нахвърли. Този луд ли беше? - Татко, ти чуваш ли се? - изсмя се принцът. - Как, по дяволите, ще ме накараш да се оженя за онази принцеса? Аз …
Афсол се задави с поредната си глътка уиски. Принцът се закашля. - Какво каза? - извика изненадано той. - Ти чуваш ли се? Как така ще се женя за онази принцеса?
След вечеря, Афсол се оттегли във всекидневната. Добре че Елвира не беше присъствала, нямаше представа какво щеше да ѝ обясни. Не разбираше кои бяха тези хора и защо се домъкнаха с баща му, нито осъзнаваше защо трябва да…
Афсол се намръщи. - Нямаш никакво право да говориш така за нея. - изсъска принцът. - Заради теб избяга. Той си пое дълбоко дъх и злорада усмивка се появи на устните му. - Посмя да съсипеш настроението ми, затова няма да …
Афсол се изсмя. Изражението му беше видимо раздразнено. - Интересува ли ме наистина? - попита той. - Кой е казал, че ще останат тук? И защо?
Афсол скръсти ръце. - Нашите гости? - вирна вежда той. - Не помня да съм канил гости, още повече такива, които да се домъкнат с теб, татко.
Джой уведоми господаря си, че Селиандър е пристигнал. Афсол тежко въздъхна и двамата със Сандреа отидоха да го посрещнат. - И на какво дължим тази визита? Наскоро си тръгна, защо пак се върна?
Афсол дойде до бойната арена и се записа за събитието. Поне не беше някакво ужасно, а просто да разговаря с барманката.
Афсол се обърна към Елвира. - Изморихме се вече. Нека се прибираме.
Афсол въздъхна облекчено. - Поне е постъпила умно, като е взела Клеодора и огърлицата. Дано скоро се свърже с теб.
- И все пак. - въздъхна Афсол. - Какво е взела със себе си?
Афсол скръсти ръце и кръвнишки изгледа брат си. - И си ѝ позволил да си тръгне?
Очите на Афсол се разшириха. - Избягала е? - повиши тон той. - Къде отиде?
Афсол се учуди, че не вижда Силиа. Той се обърна към Сандреа. - Силиа няма ли да дойде?
Афсол дойде заедно със Сандреа и двамата поздравиха присъстващите.