Търсене

Афсол се прибра в замъка си. Беше изгубил 300 000 злато в казиното и не спечели нищо.

Афсол се прибра в замъка си. Беше изгубил 150 000 злато, но спечели 270 000 злато.

Афсол се прибра. Тази казино система беше същинско обирджийство. Принцът изгуби 300 000 злато само за да спечели едва 90 000.

Афсол въздъхна. Изобщо нямаше над какво да размишлява. Силиа щеше да види това дете само през трупа му.

- Докато стане достатъчно голямо, че да реши дали тя може да е в живота му, тя сигурно ще е предозирала и умряла някъде. - изсумтя Афсол. - Не я намесвай, изобщо даже. И също така, не казвай на никого.

Афсол се намръщи и отпи от уискито си. - Няма нужда Аша да знае реалната причина. Това, че не може да забременее е достатъчно важна причина да не търпя това повече. - отвърна принцът. - И не споменавай Силиа. Елвира я иг…

- Знам. И именно заради това ви давам още месец, след което ще изпратя писмо до баща ѝ, че искам да разтрогнем брака си. И без това изглежда няма изгледи да се получи. - въздъхна принцът. - Искам да бъде до Елвира през т…

- Да. Тя потвърди. - отвърна Афсол. - Не знам още как да го приема. Много е странно.

- Моля? Афсол разбра как звучат думите му и въздъхна. - Не, ако тя беше бременна щеше да ставаш баща... и чичо по други причини. - махна с ръка принцът. - Елвира е бременна.

Афсол си пое дъх. - Поздравления, ще ставаш чичо.

- Не. - отвърна Афсол на ефоски. Притесняваше се, че дори и тревата може да има уши. - Щастлив съм.

Джой отнесе бележката до Афсол и той я прочете, след което се подсмихна. Изглежда Елвира отново искаше да си играят. Нямаше нищо против. Той хвърли бележката в огнището, след което излезе.

Афсол въздъхна. Наистина не знаеше на какво да се надява.

- Тогава жалко за тях. - сви рамене Афсол. - И двамата с теб имахме деца, не мисля, че проблемът е в нас. Пробвайте още малко и ако отново не се получава, не се мъчи. Тогава ще я върна в Милбърн и ще обясня, че нищо не с…

Афсол се подсмихна. - Да. Обаче тази ситуация пречи и тя отново се разгневява, а не желая това. - отвърна Афсол. - Е, ще дойде ден, в който всичко ще се нареди, но кога ще е не е ясно.

Афсол въздъхна. - Разбирам те. - отвърна той и отпи от уискито си. - Тази жена обаче трябва да се разкара по един или друг начин. Пречи на отношенията ми с Елвира. Едва се удържам да не се видя отново с нея.

- Какво става? - полюбопитства Афсол.

Джой се прибра и отиде да скрие опакованото нещо от Ейда в стаята си. Всеки ден ходеше до замъка или вилата на принцеса Силиа, но тя никога не беше там. Робинята нямаше и представа кого да пита, Ейда имаше ясни инструкци…

Мей Ан и Афсол се върнаха до замъка и драконът влетя като буреносен облак вътре. Принцът тежко въздъхна, когато отвътре се разнесе звук от трошене на неща и нечие пищене. Той забеляза някакво парче хартия на земята и го …

След като обядът приключи, Афсол заповяда на Джой да почисти, а той се оттегли. Не виждаше за нужно да изпраща Ейда заедно с Аша и Силас.

- Добре. Ако имаш нужда от нещо преди да заминеш, Ейда, кажи. Ще ти помогнем, както можем.

Афсол въздъхна. - Разбирам. Няма да се опитвам да те спра, но сигурни ли сте, че може да пътува сама?

Афсол се учуди. - Защо? - обърна се той към Ейда.

- Има ли нещо, Аша? - попита Афсол. Едва ли беше разстроена от това, че Сандреа отсъстваше.

- Не слагай за Сандреа, Джой, няма да го има днес. - изрече Афсол и си наля чаша вино.