Търсене

Афсол се телепортира в Еритос заедно с Елвира и Мели.

Афсол слезе заедно с Елвира при останалите. - Какво ще правим?

Афсол се приближи до нея и я прегърна. - За съжаление, да.

Афсол сви устни. Елвира и бебето им имаха нужда от него. Той положи обратно тялото на Силиа на земята и се изправи. Беше схванат. - Трябва да разчистим това място. След като време вътре, отиде да се изкъпе и преоблече. П…

- Вече нищо няма значение. - отвърна той и за пореден път погали косите на Силиа. - Тялото ѝ изстина, още един знак, че тя вече не е тук.

Афсол взе тялото на Силиа и го притисна към гърдите си. - Точно сега ли трябваше да си отиваш, Сил?

- Не ми говори глупости, сега ще се оправите. Той приклекна до Силиа и сложи огърлицата около шията ѝ. Кристалите не засияха, раните не се лекуваха. - Може би ѝ трябва още време. Раните изглеждат сериозни.

Афсол приближи Сандреа и Силиа, а Мели отиде да провери Розан. Принцът подаде огърлицата на брат си и забеляза, че не помръдва. - Какво става?

Афсол се върна заедно с Мели. Принцът се беше излекувал с Огърлицата. - Мели, прегледай първо Елвира, бременна е. Силиа и Сандреа ще се оправят с огърлицата, после ще помогнем и на Розан.

- Дано не. Ще отида да взема Огърлицата и да доведа Мели. Не мърдай от мястото си. Афсол се надигна от земята и отиде да потърси камъка си.

- Не мърдай. - изрече Афсол. - Освен очевидното, друго боли ли те?

Афсол бавно отвори очи. Болката в раните му постепенно се засили и си спомни какво се бе случило. Принцът изстена и очите му фокусираха Елвира, която все още беше в безсъзнание. Той бавно се надигна и реши да провери дал…

Очите на Афсол се разшириха от ужас, когато забеляза лежащата на земята Елвира. Той избута войника от себе си и с едно движение го посече от корема до лицето. Повали и други войници по пътя си, убивайки повечето. Онзи, к…

- Абсолютно не! - извика Афсол и нападна войниците, които бяха дръзнали да тръгнат към масата.

Афсол успя да обезоръжи най-близкия войник до себе си. Нямаха оръжия, трябваше по някакъв начин да се защитават, ако нещата ескалираха още повече. - Не я заплашвай. Доказателствата за вината на Аша и Силас са в замъка ми…

- Имаме доказателства, които са в замъка ми. Ела да ги видиш, ако не ми вярваш. Тяхната повереница Ейда всичко е записала. Те са тормозили и нея.

Афсол се обърна към Силиа. - Нямах представа, че ще дойде. Той се обърна към баща си. - Стига с тази Аша. Аша и Силас извършиха редица тежки престъпления срещу всички ни и си платиха за това. Тези хора далеч не са онова,…

- Да. Афсол се изправи от мястото си и погледна Елвира, сетне върна погледа си към останалите. - Искам да ви съобщя нещо важно. - започна той. - С Елвира... Принцът млъкна, тъй като се чуваха десетки тежки стъпки отвъд о…

- Чудесна идея.

Афсол се зарадва да види, че на Елвира ѝ харесваше. Надяваше се след това жената да реши да остане при него вече.

Афсол си отдъхна, че Силиа реши да остане. Той започна да сервира на всички от обяда - печено пилешко филе и гарнитури. Наля им и по чаша вино, а на Елвира предложи сок.

- Разбира се, че не. Знам, че не се чувстваш добре тук. Искам да поправя нещата, но не знам как.

Афсол преглътна. - Ще прозвучи доста грубо и не казвам да го правиш веднага, но може ли само за няколко часа да оставим това зад гърбовете си?

Афсол разтърка чело с ръка. - Разбира се, че си. Хайде, елате, всичко е готово.

- Здравейте. - усмихна се Афсол. - Стига, Сил. Това е просто семеен обяд.