Търсене

Афсол нямаше представа какво да каже. - Силно се надявам да не е това. - измърмори под нос. Шокът бе преминал и сега гняв започваше да се надига в гърдите му. Не можеше да разбере защо Силиа постъпва толкова безотговорно…

Афсол се обърна към Елвира. - Точно това е взела. - поклати разочаровано глава принцът. - В бутилката има.

Афсол не можеше да повярва нито на очите си, нито на ушите си. Принцът забеляза бутилката с вино и побърза да я вземе в ръце. Помириса я и успя да подуши и опиума. Не знаеше какво да каже.

Афсол се плесна по челото. - За трети път ви моля да се спрете. - съвсем леко повиши тон, явно не го бяха чули.

Афсол въздъхна и разтърка чело с ръка. - Просто спрете.

- Дами, моля ви, стига. - прекъсна я Афсол. Силиа бе разбрала за малката им тайна със Сандреа по ужасен начин, но нямаше нужда да го разгласява. - Не се карайте.

Афсол се стъписа. - Моля? - изрече той и побърза да отпие от уискито си, но се задави. - Не разбрах...

Афсол преглътна и отпи от уискито си. Елвира изглежда имаше намерение тази вечер да го побърка и да го отреже веднага, ако поискаше нещо.

Колкото и да опитваше, Афсол не можеше да откъсне поглед от Елвира. Роклята, която носеше го предизвикваше. Осъзна, че ревнува. Определено не се бе облякла така за него, това се случваше само в сънищата му. Дали не си бе…

Афсол дойде следван от Аша, Силас, Ейда и Сандреа. Принцът поздрави присъстващите и отиде да си налее чаша уиски.